Робърт Бейдън-Пауъл: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис
Ред 20:
През [[1870]] г. постъпва в училището Чартърхауз, в съседство с което се намирала обраснала местност, наричана “шубрака”, където той обичал да скита, като се укривал от учителите си, въобразявайки си че е трапер или индианец, проследявал и наблюдавал дивата природа залагал примки за зайци и си готвел сам храна на лагерен огън. “Там откирх някои от чудесата, които ни обграждат” – пише той по-късно – “и открих също, защото си държах очите отворени, красотата на гората и на залезите”. Приятелите и учителите му го обичали и ценели колкото заради лудориите му, толкова и заради честното си признаване на поразиите в които е участвал. На 19 годишна възраст напуска училище.
 
Робърт не е знаел точно, какъв иска да става след като напусне училище. Без да сподели с семейството, той се явява на на конкурс за влизане в армията и неочаквано за всички се класирва 2-ри по успех за кавалерията и 4ти по успех за пехота. Избира кавалерията и веднага бива причислен към 13-ти Хусарски полк като подпоручик. Проявява се като отличен военен и веднага бива повишен. Неговите неконвенционални методи на обучаване – като разделял хората си на малки групи и ги обучавал чрез състезания и игри – се оказва особено ефективен и получава висока оценка. Преминава 8 месечен гарнизонна подготовка и е повишен в чин поручик. Придобива грамота “За изключителен успех” в разузнаването, което му спестявя три години обучение във военната академия “Сандхърст”. През [[1880]] г. се завръща в своят 13-ти Хусарски полк който по това време действа в [[Афганистан]] на северо-западниясеверозападния фронт. Тук получава и първото си назначение като военен разузнавач (''scout''). В изпълнение на задача, заедно с един местен водач-индус се промъква на противникова територия и преоблечен като просяк прониква в противниковият лагер, където остава два дена и събира необходимата му информация. Когато се завръща там, където трябвало да го чака водача-индус, вижда че той го е изоставил. Налага се сам да извърви обратният път през непознат терен. Помага му навикът придобит от годините на детските лудории да поглежда, отивайки на някъде, от време на време и назад. За успешно завършената мисия получава особено отличие.
 
Бележките и записките, които Б-П си води, той съпровожда със скици и илюстрации, които му спестяват дълги описания. След поход от 900 мили полкът му се завръща в северна [[Индия]], веднага след което бива преместен в [[Африка]] поради очакван военен конфликт в Бечуаналенд и Натал. Годината е [[1884]].
Ред 62:
Години след това, учейки момчетата и момичетата как да живеят по добре и да направят най-доброто от живота си, Б-П казва:
 
{{цитат|Скаутът, както знаете, е войник, който е избран заради своята съобразителност и безстрашие за да бъде изпратен пред армията по време на война, за да види къде се намира противника и съобщи на своите командири всичко, което е научил за него. Но освен тези военни скаути има и други, мирни скаути. Мъже, които в мирно време вършат работа, изискваща същите духовни и физически качества. Това са живеещите по границите на всички крайща на нашата империя: траперите в Северна Америка, ловците от Централна Африка, пионерите, мисионерите, изследователите из цяла Аэия и из всички диви ъгълчета на света. Бушмените и прекарващите добитък в Австралия, конната полиция на Северо-западнаСеверозападна Канада и Южно-Африканската конна полиция. Всички те са мирни скаути, истински мъже в всеко едно значение на тази дума и основно познаващи скауткрафта. Те знаят да живеят в джунглата и могат да си намерят пътя където и да се намират. Те умеят да разбират смисъла и на най-малките подробности и да четат следи, знаят как да се грижат за здравето си когато са далеч от лекар, силни са и неустрашими, готови да посрещнат всяка опасност и винаги готови да си поматаг един на друг. Те са свикнали да държат живота си в ръце и готови да го жертват без двоумение ако с това биха помогнали на страната си. Те са готови да се откажат от всичко, от собственото си удобство и желания, само за да си свършат работата. Те не правят това за удоволствие, а защото считат това за свой дълг. Това е живота, но той не може да бъде поет току така от кой и да е мъж или жена, само защото го искат. Те трябва да се подготвят за това предварително...|}}
 
Той винаги казвал: