Румена войвода: Разлика между версии

Най-важната работа била всички да се закълнат в побратимство. Това станало в манастира „Св. Яким”, където ги заклел един калугер от Гюешево. В манастира става и случайната среща на Румена с нейния племенник, болнавия юноша Витко.. Румена взима момчето в дружината и за в бъдеще той ще играе голяма роля за сплотеността на хайдутите около войводката. Това момче често с невинността си е сломявало коравосърдечните хайдути. Скоро се разчува за дружината. Турците не пестели ругатни и подигравки по адрес на войводката, най-често я наричали „кучката”. Но явила се в поробената земя една боркиня за свобода- най-ярката до тогавадотогава, най-дръзката, най-юначната. И много са легендите, които тръгват след нея, а в тях с митичното живее и реалността. Тая жена –светкавица, като се засилела и пристегнела колана на кръшната си половина, прескачала през два коня и сядала на третия. Тя хвърля в изумления мъжете, тръгнали след нея, и с поглед само всявала у тях покорство. Защото онова, което можела да направи тя, другите не можели. На стрелбата- първа, най-точна, в походите- неитощима, в битките- корава и смела. За нейната свръх издържливост научаваме от спомените на Стоичко Китанов: „Карам си я овцете , сабаалем беше, полека нагоре. Кога гледам дружина. Току чух гласо на Румена: ” Е,ла Стоичко, не бой се, ела!” Румена и Стоян седат, а другите лежат като яловинье (ялови овце). Беа 6-7 души. Она си беше собула по чорапьe. Румена не ми се видеше да е уморена. Смее се и рече: „Стоичко, сакаш ли да се пребориме.”- „Оти да не сакам.” Па се уловиме.Ногу беше яка. Може да се бориме половин саат , може и повече. Никой не надви.”