Имеон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис
Ред 6:
 
{{Шаблон:Non-academic}}
Почти до края на 19 в. планинската верига образувана от хребедите Фергански, Алайски, Киригизки, Кокшетау, се възприема от местното население като единна планинска верига продължение на Тяншан и Памир, наричана Болор. В „Худуд Ал Алам” (Граници на света) от неизв. персийски автор и в съчиненията на Махмуд Кашгари хребетът Болор се нарича още Мани, Манас. Понятието Манас е свързано с древната генеалогична легенда за произхода на киригизите, посветена на митичния герой Манас (епосът“Манас”). По обем той е съпоставим с Илиадата. Топоними Манас присъстват в Синцзян – северно от Урумчи и в Индия – река Манас, до Бутан. Места свързани с разселенията на гургарите (ефталити, вероятно протокиргизи). Птолемей е знаел за названието Манас и го е използувализползвал в картите си под формата Имаус, Имеон с който обозначава целия планински масив Памир, Болор, Хиндукуш, Каракорум, Тяншан. Трябва да търсим произхода на тази дума в предтюркския тохаро-усунски езиков пласт. Като паралел в келтски откриваме бретонското menez – планина, латинското mons – хълм, английското mountain – планина, което е френска заемка, келтското *men, бретонското maen, персийското asman – камък. Интересен паралел е тракийското Aimun, Aimon, Haimos – названието на Стара планина, Хемус, респ.висока планина. Така че названието Манас има своите убедителни индоевропейски, възм. предтохарски, афанасиевски паралели. Самото понятие Болор е пълен негов смислов аналог, в памирските езици, шугнански bōlōr означава високо, планинско място, височина.
В „Ашхарацуиц”, Имеон е сравнена по форма с арменската буква „люн” подобна на разтеглено "L".