Работата под вода има особеност, при която без да се усеща физическо натоварване има изключително опасни състояния за здравето и живота на водолаза. По-високото [[налягане]] на въздуха под вода води до естествено разтваряне и насищане на кръвта на човека с висока [[концентрация]] на въздух. Стига се до тамдотам, че при дълбочини над 25-30 метра количеството азот в кръвта вече е толкова голямо, че настъпва т. нар. [[азотна наркоза]] или азотно опиянение. Съзнанието на водолаза се замъглява, нарушава се основната координация на движенията му, настъпва състояние на веселост, безотговорност и без да отчита околната среда леководолазът може да извади наустника на апарата си. Бързото напускане на дълбочината също много е опасно, поради това, че намаляване на водното налягане води до състояние на "кипене" на кръвта, т.е. получава са ефект както в отворена бутилка с газирана напитка. Като следствие се получава т. нар. кесонна болест - емболии и трайни парализи или смърт. Затова престояването на определени нива по-високи от работното ниво е задължително. Този процес на '''декомпресия''' като време може да е по-продължителен от престоя на работната дълбочина във водата.
Против азотната наркоза при леководолазни дейности на по-голяма дълбочина, аквалангите се зареждат с газова смес [[хелий]] - [[кислород]] - [[азот]], наречена [[Тримикс|тримикс]]. Тя не води до нарушаване на мозъчните функции каквито причинява азота.
