Зигберт Тараш: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Добавяне: hr:Siegbert Tarrasch |
м Правопис |
||
Ред 27:
Доктор по професия, Тараш може би е най-добрия шахматист в света през ранната 1890 г. Записва положителен резултат срещу [[Вилхелм Щайниц]] в турнирите, (+3–0=1), но се отказва от възможността да го предизвика за световната титла през 1892 г., заради своята медицинска практика. Скоро след това, Тараш постига реми в тежък мач срещу претендента на Щайниц – [[Михаил Чигорин]], (+9–9=4). Тараш също печели четири силни турнири: Бреслау (1889), [[Манчестър]] (1890), [[Дрезден]] (1892) и [[Лайпциг]] (1894).
След като [[Емануел Ласкер]] става световен шампион през 1894, Тараш не играе срещу него. Фред Райнфелд пише: „Тараш беше предопределен да играе второстепенна роля до края на живота си“. Двамата шахматисти се обичат като кучето и котката. Историята стига
Тараш завършва четвърти в силния турнир в [[Санкт Петербург]] през 1914 г., зад световния шампион Ласкер и бъдещите световни шампиони [[Хосе Раул Капабланка]] и [[Александър Алехин]], и пред Маршал, [[Осип Бернщайн]], [[Акиба Рубинщайн]], [[Арон Нимцович]], Блекбърн, Яновски и [[Исидор Гунсберг]]. Неговата победа срещу Капабланка в 19-тия кръг, по-малко известна от тази на Ласкер срещу кубинеца в предходния кръг, е в основата Ласкер да победи в турнира. Този турнир вероятно е лебедовата песен на Тараш, защото шахматната му кариера не е много успешна след състезанието.
|