Ил-2: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Правопис |
|||
Ред 115:
== Бойно използване ==
[[Файл:Bundesarchiv Bild 169-0066, Russisches Flugzeug Ilyushin Il-2 "Stormovik".jpg|дясно|мини|Пленен от немската армия Ил-2]]
Ил-2 постъпва на въоръжение в строевите части едва месец преди [[Операция Барбароса|нахлуването]] на [[Нацистка Германия]] в СССР — към 22 юни 1941 г. на въоръжение във [[ВВС]] са едва 100 от около 250 построени самолета<ref>[http://www.wunderwaffe.narod.ru/Magazine/AirWar/08/03.htm Ил-2/Ил-10. История создания и применения, Часть 2]</ref>, а в средата на септември са малко над 200, въпреки че само през първите три месеца на фронта са изпратени 725 машини с екипажи<ref>[http://www.aviapanorama.narod.ru/journal/1999_2/76.HTM Самолеты непосредственной авиационной поддержки]</ref>. Предвид на много слабата подготовка на летците, лошата видимост назад от кабината и най-вече заради липсата на стрелец, охраняващ задната полусфера на машината, „Ил“-овете търпят големи загуби от противниковата изтребителна авиация в първите месеци от войната. Освен това, тъй като естеството на изпълняваните от тях бойни задачи изисква полети на ниска и пределно ниска височина над целта, загубите от [[ПВО|противовъздушната отбрана]] също не са никак малки. По осреднени оценки, ако до момента на унищожаването си в първите месеци от войната един съветски изтребител извършва 69 полета, бомбардировач - 48, то щурмовикът Ил-2 извършва едва 26. Въпреки че е наричан „летящ танк“, бронята на самолета се движи в границите 4 - 12 мм, което не е особена пречка за зенитните оръдия, а поради слабия си обзор назад пилотите често дори не разбират, че зад тях има изтребител, който бързо ги сваля със стрелба от малко разстояние по кабината, маслорадиатора или по незащитената опашна част на тялото. В същото време съветската изтребителна авиация е почти напълно разгромена, затова щурмовиците летят без изтребително прикритие и ставят лесна плячка на противника. Друг проблем е много слабата летателна подготовка на пилотите и липсата на ясно виждане как да се използва щурмовата авиация. Пилотите не познават силните и слабите страни на своя самолет, принудени са да летят на малка височина в сгъстени групи и да атакуват целите по няколко пъти. Слабата маневреност на тежките самолети и ограничената им скорост при подхода към целта, още повече улесняват немските [[зенитно оръдие|зенитчици]] и в началото „Ил“-овете са унищожавани на цели групи. Стига се
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-R85077, Sowjetisches Schlachtflugzeug über Berlin.jpg|дясно|мини|Ил-2 в атака над Берлин]]
Опитите през юни-юли 1941 г. да се нанасят удари на бойното поле със силите на [[фронтови бомбардировач|фронтовите бомбардировачи]], завършват печално. С появата на двуместните варианти на фронта в края на 1942 г. и придобиването на боен опит от летците, ситуацията се нормализира<ref>Въпреки това загубите сред бордните стрелци са в пъти по-големи от тези сред пилотите, но и броят на оцелелите от огъня на изтребителите щурмовици чувствително се увеличава.</ref> и Ил-2 се превръща за немците в „Месомелачката“ (Fleischwolf) и „Касапинът“ (Schlächter).
|