Константин V Копроним: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
Както и своя баща, Константин V е привърженик на [[иконоборство]]то и строго преследва иконопочитателите, публично унижава и избива монаси, унищожава християнски реликви и манастири. Той се оказва дори по-фанатичен иконоборец от Лъв III. Неговата политика на враждебност и насилие към част от Църквата му спечелва ругателното прозвище Копроним (от ''kopros'' "[[фекалии]]", и ''onoma'' "име"; букв. ''"Лайняния"'').
 
През 754 г. Константин V свиква църковен събор в Йерея до [[Константинопол]], на който е взето решение за строга забрана на култа към иконите. Наредено е пълното им унищожаване. Тази политика е провеждана изключително сурово по времето на Константин V и е придружена с големи жестокости. ''"Много от монасите погуби чрез побой с камшик, други с меч, а на безброй много извади очите"'' - пише [[Теофан Изповедник]] - ''"На някои намазваше брадите с мехлем от восък и масло и го запалваше, като изгаряше по този начин лицата и главите им"''.
 
Константин V заселва няколкостотин хиляди [[славяни]] в Гърция, обезлюдена от чумна епидемия през 746-9 година. Реформира административното деление на империята и подобрява ефективността на полевата армия като създава нови поделения - [[тагма|тагми]]. Към края на управлението му [[лангобарди|ломбардите]] завладяват Рим.