Левант: Разлика между версии

'''Левант''' или '''Леванта''' ''([[френски]]: levant, [[италиански]]: levante, [[испански]]: levante)'' е условно означение използвано през [[средновековие]]то от [[латински народи|латинските народи]] ''([[латинци]]те)'' за обозначаване на [[Източно Средиземно моресредиземноморие|Източното средиземноморие]] ведно с ''[[крайбрежие|крайбрежни]]те [[област]]и'', включая [[Светите земи]] с [[Обетована земя|Обетованата земя]].

Левант най-общо значи [[изток]], но в смисъл на [[Близък изток]], и е по-ограничено [[понятие]] от [[Ориент]]а. През средновековието под Леванта се разбират в тесен смисъл днешните земи на [[Израел]], [[Ливан]], [[Палестина]] и [[Сирия]]. Най-грубо тази [[територия]] се ограничава на [[север]] от [[Тавър|Таврийските планини]], на [[изток]] от ''горна [[горна Месопотамия]]'', на [[юг]] от [[Арабска пустиня|Арабската пустиня]], а на [[запад]] от [[Средиземно море]].

В по-широк смисъл понятието обхваща [[Йордания]] и [[ЙорданияКиликия]] с крайбрежните средиземноморски области на [[Анатолия]] и [[Египет]]. Най-общо с Леванта се означава и прилежащата територия по [[Егейско море]], включая всички [[остров]]и в Източното средиземноморие ([[Крит]], [[Кипър]] и другите острови в Егейско море).

След завоюването от [[Римска империя|Рим]] на Леванта, [[римляни]]те налагат на целия регион римските обществени отношения. Това води до съществен цивилизационен сблъсък в Юдея, който е последван от двете [[Юдейски войни]], предшествани от възникването в този регион на [[християнство]]то. Впоследствие територията на Леванта попада във владение на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]], която постепенно губи една по една всичките си ''левантийски [[провинция|провинции]]'', започвайки от житницата на [[империя]]та - [[Египет]].

Леванта е първата зона за инвазия на третата и последно възникнала световна ''[[монотеизъм|монотеистична]] [[религия]]'' - [[ислям]]а. Оттук започват завоеванията и възхода на [[Арабски халифат|Арабският халифат]]. Загубата от [[християни]]те на ''Светите земи'', последвано от [[турциогузи|турскоогузко]]то нашествие в [[Анатолия]] след [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]], е основната причина за организираните [[кръстоносни походи]] насочени към отвоюването на Леванта.

През късното средновековие Леванта е включена постепенно и цялостно интегрирана в рамките на [[Османска империя|Османската империя]]. С възникването на [[колониализъм|колониализма]] всички днешни [[страна|страни]] от региона се превърнати в [[колония|колонии]] на [[Велики сили|Великите сили]], и в частност на [[Англия]] и [[Франция]].

Регионът е театър на бойни действия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]], а през [[Втора световна война|Втората]] е ''[[стратегия|стратегическа]] зона за контрол'' от която зависи изхода на [[война]]та. Тук се разиграва известната [[Втора битка при Ел Аламейн|битка при Ел Аламейн]] за контрол върху [[Суецки канал|Суецкия канал]]. [[План Барбароса|Планът Барбароса]] е разработен за овладяване от [[сили на Оста|силите на Оста]] на [[Евразия|Евроазийския регион]], като втората му част ([[Барбароса II]]) е предвиждала окупиране на [[Турция]] и установяването на контрол от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] върху някогашната територия на Леванта. С оглед предотвратяване на немскитегерманските стратегически планове, [[Съветски съюз|Съветския съюз]] и [[Великобритания]] пристъпват към [[окупация|окупиране]] на [[Иран]] през [[1941]] година.