Ресен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 39:
След Руско-турската война Ресен брои 400 български семейства и 200 [[арумъни|влашки]], [[гъркомани|гърчеещи се]], които чрез местната власт държат църквата и училищата.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref> През юли 1880 година българската община в Ресен изпраща серия телеграми и писма до екзарх [[Йосиф I]] и чрез него до великия везир срещу гръцкия владика с настояване да ѝ се върне църквата, взета от гъркоманите. Екзархът на свой ред праща няколко такрира до Портата за ресенската църква, която е една от първите му грижи след завръщането му в Цариград.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.</ref> През 1882 година е извършен избор за българска община, който е утвърден от Екзархията. Неин председател е поп Ставре, а членове Наум Димитров, [[Иван Стрезов]], Таско Чокалев, [[Андрей Татарчев]], Димитър Милошев, Тани Мильовик, Димитър Чокалев и [[Трайче Дорев]].<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 566.</ref>
Според българския географ [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“), през 90-те години на [[19 век]] Ресен има около 4450 жители, както следва: 2400 [[българи]] християни, 800 [[помаци|българи мохамедани]], 570 [[власи]], 350 [[цигани]], 300 [[албанци]], 30 [[турци]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_36.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 168-169.]</ref> По-голямата част от християнските му жители в началото на века са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година християнското население на Ресен се състои от 2096 българи екзархисти, 1296 българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] [[гъркомани]], 300 [[власи]] и 696 [[албанци]]. В града има по едно средно и едно основно българско училище, както и едно основно румънско.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 168-169.</ref>
По време на [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в Ресен са убити Халчо Наумов, Ставре Нанчов, Ташко Ставрев, Никола Ляпчев и Вангел Евтимов, унищожено е цялото имущество на Андрей Милошев. От Ресен във въстанието участват 50 души, от които загиват Вангел Ставрев и Нанчо Златарев<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.14</ref>.
С бунта на майор [[Ахмед Ниязи бей]] в Ресен на [[6 юли]] [[1908]] започва [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в [[Османска империя|Османската империя]]. След революцията в 1909 година българските жителите на Ресен изпращат следната телеграма до Отоманския парламент:
| |||