Разлика между версии на „Подмочани“

Почти всички жители на Подмочани в началото на 20 век са под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - според статистиката на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година населението на селото се състои от 688 българи екзархисти и 42 [[албанци]]. В селото има българско училище.<ref>D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905., pр. 170-171.</ref>
 
Жителите на Подмочани участват активно в съпротивата на [[ВМОРО]] срещу османската власт и в [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]]. На 24 юли [[1903]] година, след 5-часово сражение турска войска и башибозук нахлуват в селото, ограбват го и изгарят всички християнски къщи. Убити и изклани са 14 души, ранени са седем, а 38 жени са изнасилени.<ref>Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, стр. 195</ref> Убитите при това нападени са Симо Стоянов, Ристе Настев, Нечо Георгиев, Ноне Янев, Илия Нечов, Кърсте Симов, Нестор Георгиев, Андрея Илиев, Ванча Стефова, Ката Мицева, Динка Трайчева, Зуда Динкина, Сава Евтимова, Ката Илиева, Лена Гошева, Наша Мишева, Никола Митрев, Гошо Цветков и Никола Митов. През август са убити още Трайче Стойчев, Павле Наумов, Нелко Димов, Симо Ристов, Ставре Петрев, Панде Трайчев, Митре Тасев, Яне Иванов, Ламби Илиев и Темелко Танев. Селото дава 70 души четници, от които загиват Кочо Илиев (Кочовски), Раде Стойчев, Коте Радев, Ставре Босилков, Ненчо Стефов и Стоян Николов<ref>Илюстрация Илинден, 1943, бр.143, стр.15</ref>.
 
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] Подмочани е център на община в Ресенска околия и има 615 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, стр. 9.</ref>