Иван Башев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
|||
Ред 20:
От 1957 до 1961 г. е служител в [[Министерство на просветата и културата|Министерството на просветата и културата]], като достига до поста първи заместник-министър. През 1961-1962 г. е заместник-министър на външните работи. През 1962 г. става член на Централния комитет на БКП и [[министър на външните работи]], като остава на тази длъжност до смъртта си. Умира на [[13 декември]] [[1971]] г. при инцидент на [[Витоша]].<ref name="tt"/>
Черно, маскирано като бяла смърт
Новината е видяна 38 пъти
» виж останалите снимки
Добавена на: 08.12.2011 09:37
Брой 134
Автор : Борис Цветанов
Иван Башев
В широко рекламираната Голяма българска енциклопедия не се е намерило място за Иван Башев.
Единственият от Девети септември 1944 година до ден днешен първи наш дипломат, родеещ се с легендите на външното ни министерство след Освобождението. И до сега архивите на Форин офис и Капитолията пазят най-високи оценки за най-нестандартния външен министър в целия Източен блок.
Странно, но отношението на БАН към Иван Башев напълно се покрива с онова на висшия партиен елит отпреди 40 години. Година след смъртта на легендарния министър Блага Димитрова и Соня Бакиш (мъжът й Станко Тодоров тогава е премиер на страната) се заемат с подготовка на книга със спомени за Иван Башев от приятели и колеги. Секретариатът на ЦК на БКП обаче забранява издаването на сборника.
Не се намери за необходимо една от 1500-те улици на София, някои с много странни наименования, да носи неговото име. Нито една от неизброимите хижи в България не е наименована на планинаря, който намери смъртта си в снежната прегръдка на Витоша.
С това странностите не свършват. Вероятно не е имало друг министър от социалистическо (да не говорим за днешно) време без собствено жилище. Апартаментът, в който живее със съпругата си София и дъщеря си Миряна, е под наем.
В „Сикрет сървиз” намират за необходимо да отбележат в специален доклад, че Башев знае шест езика, превъзхожда по интелект всички членове на Политбюро, както и величията от Кремъл. Дружи преди всичко с хора на културата. Петнадесет години е бил журналист, през част от които е и главен редактор на често непокорния „Народна младеж”, останал такъв и след него.
Вдовицата на Башев София твърди: Не беше убит. Замръзна си.
Но не скрива съмненията си, че вероятно не е търсен от спасителите както трябва.
Месец след смъртта на министъра при съпругата му идва непознат мъж, който поверително й казва: „Иван Башев стана жертва на заговор, той беше убит”. Изгонила го. Единственото възможно вярно решение във времето, в което вероятно апартаментът се е подслушвал.
На 12 декември 1971 година към 11 часа Иван Башев поема към планината. Знае, че се очаква буря. На шофьора, който го откарва до някъде, определя среща в „Щастливеца” към 3 часа след обяд. В 5 часа шофьорът звъни на София, че Иван го няма. В шест часа София звъни на шефа на УБО генерал Кашев. Звъни и на премиера Станко Тодоров. Обещано й е да се направи всичко възможно.
Откриват го 13 часа по-късно.
Никой никога от официалните лица не обелва и дума за охрана около външния министър при този му поход.
Скоро е установена причината за смъртта: „Спиране на мозъчната дейност вследствие необикновен студ”. Но и студът, и бурята са били известни предварително на опитния планинар!
Вдовицата София намира обяснение, че вероятно е получил болки от дископатията, трябвало да спре, за да изчака преминаването й... Само че това противоречи на духа на Иван Башев. „Беше човек на риска – твърди дъщеря му Миряна Башева. – Подлагаше се на неимоверни изпитания, винаги е искал да преодолява препятствия!”
Човек като Иван Башев не би спрял пред изпитанието на дископатията. Освен да „преодолее препятствия”, той е трябвало да е знаел, че спасението му е в единствено непрестанно движение.
Сега да свържем Иван Башев с един друг странен министър от онова време. Казва се Ангел Цанев. От пет месеца той е поел вътрешното министерство след отстраняване по нареждане на КГБ на неподходящия Солаков. Близо до ума е, че новият министър е наложен пак от Лубянка.
Ангел Цанев е пълен антипод на Иван Башев. Той отклонява средства (след време ЦК на БКП с подписи на Борис Велчев, Иван Пръмов и други величия ще му опрости 24 297 лева дългове – фантастична за онова време сума, когато левът е по-силен от долара, а една тройунция злато е струвала 100 долара), обзавежда апартаменти, свои и на роднини, урежда жилища, негови хора пътуват безплатно по БГА „Балкан”, развява се насам натам с метресата си Невена, чийто съпруг умира при загадъчни обстоятелства (шушука се, че това е дело на Цанев), най-сетне Невена забременява, изпраща я в САЩ, там му ражда син, който получава американско гражданство – нещо направо невъзможно за социалистически вътрешен министър, години наред събира огромна колекция от картини, надминаваща по качество и количество легендарната колекция на Богомил Райнов.
Никой не дава отговор за търпението на Тато към скандалния силов министър.
Обяснението е едно – чадър над него е опънат от Москва. В това време шеф на КГБ е Юрий Андропов, известен с майсторските си „активни мероприятия”. Дясна ръка му е първата дружка на Брежнев генерал Виктор Чебриков. Не са професионални чекисти. Но са професионални кадровици. За дейността на двамата говори и фактът, че ако до Андропов – Чебриков Лубянка е била една сграда, по тяхно време сградите стават три.
Сега да надзърнем към наследството на Алън Дълес. На строителя на съвременното американско разузнаване се приписва една негова доктрина, в която се казва, че „културата, литературата, киното трябва да прославят най-долните чувства, ще поддържаме секса, насилието, садизма, предателството, безнравствеността, грубостта, нахалството, простащината, ще разлагаме младежта на Изтока, ще направим младите циници, простаци...” и т.н. Само дето това изказване е измислено от кадровиците на Андропов. По разни съображения. Но Дълес е автор на едно друго прозрение: „Ние се ориентирахме да работим с правителства... КГБ избра друг подход. Избра да работи с отделни лица и групи в самите социалистически страни”.
Събитията след рухването на Берлинската стена го доказаха.
Така КГБ залага на Ангел Цанев. Той е човекът на Андропов – Чебриков в България. Задачата му е да отстрани неудобния вече и за София, и за Москва нестандартен външен министър.
Почеркът е изпипан. Той е като оня на Ционистките мъдреци: „Ние убиваме така, че да не личи убийството, дори разследващите, дори самите жертви не разбират за какво става дума, най-доброто убийство е онова, което изглежда като естествена последица”.
Но има още един неудобен свидетел от онова време.
Раденко Григоров е първи заместник на Башев. Кабинетите им са един срещу друг.
Научава за „изчезването” на шефа си още вечерта на 12 декември. Зарежда пистолета си, поставя патрон в цевта. На работното си място посреща с ледено спокойствие вестта за „бялата смърт” на опитния планинар. Но ще сподели с жена си: Иван Башев не е Нане Вуте от Искрец. Иван Башев е министър на външните работи. Той винаги е под наблюдението на специална охрана. От професионалисти. Изградена по съветски образец. Не може министър ей така да грабне ски и да изчезне яко дим.
Охраната има радиовръзка последна дума на техниката. За нея бурята на Витоша е буря в чаша вода. Нито веднъж охранителите на излезли в планината съветски висши управляващи не са допуснали гаф. „Не е възможно глезен да си изкълчиш – разказва след години пред свои близки Раденко Григоров, – без да получиш веднага професионална помощ. Каква ти бяла смърт, която иска часовете си”...
С времето Раденко намира и странно мълчаливите свидетели на откриването на трупа на Иван Башев. Измъква от тях данни за това, че имало странни синини и охлузвания около китките и глезените на височайшия мъртвец. Неговият извод е: „Иван Башев е изненадан, обезсилен, отведен на усамотено място с белезници на ръцете и краката, обездвижен до настъпването на бялата смърт... После е оставен да бъде „открит” край Меча поляна”.
== Източници ==
| |||