Като съпруга на премиер-министъра и регента [[Богдан Филов]] през 1940-44 г. е близка на [[Царски дворец (София)|Двореца]] и особено - на [[Царица Йоанна]].
След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей. През [[май]] [[1945]] г., преследваназаедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, е набързо „изселена“ от София - първо в [[Дулово]], [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 година се установява в [[Самоков]], където живее дълги години и до смъртта си. Понеже комунистическия режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Никога не ѝ е разрешено да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните ѝ жалби, а семейното им жилище на ул. "Кракра" 26 се оказва обитавано от червени партизани (сестрата на Лиляна Димитрова). В течение на десетина години в Самоков и региона търси и издирва оригинални документи и архиви за възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата ѝ за творчеството и личността на Образописов е публикувана посмъртно от БАН през 1994 година.
