Уикипедия

Ото-мангейски езици: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Правопис
Ред 7:
 
==Разпространение==
Ото-мангейското езиково семейство е най-разнообразното и географски разпръснатото в [[Мезоамерика]]. Най-голямото множество от хора говорещи отомангейски езици се намира на територията на [[Оахака (щат)|Оахака]], където се срещат най-големите две разклонения - [[сапотеки|сапотекски]] и [[миштеки|мищекси]] езици. Те се използуватизползват от близо 1,5 милиона жители. В централно Мексико, особено в щатите [[Мексико (щат)|Мексико]], [[Идалго]] и [[Керетаро]], най-често говоримите местни индиански езици принадлежат на Ото-памейската (''Oto-Pamean'') група: [[отоми]] и близкия до него [[масауа]] с повече от общо 500,000 говорящи.
==Застрашен статут==
Някои от отомангейските езици са на залязване поради липса на млади говорящи. От изчезване са застрашени [[ичкатек]]ският и [[матлацинка]] като всеки един от тези два езика наброява по-малко от 250 говорящи, повечето възрастни. Други езици особено от мангейската група, които са били използвани извън Мексико, днес или са изчезнали, или са на изчезване. Такива са [[чиапанек]]ския език , който съвсем наскоро бе обявен за мъртъв и [[субтиаба]] - език, който от доста време не се говори, а е най-сходен до езика [[ме'фаа]] ([[тлапанек]]); тези езици са познати на лингвистите от описания на експедиции в началото на 20 век.
Ред 14:
Вътрешното разнообразие на семейството е подобно на това на [[Индоевропейски езици|индоевропейските езици]]. В съжителство с други мезоамерикански семейства те са развили сродни конструкции, поради което може да се говори за ''езиков съюз'' (на немски ''шпрахбунд'') наречен [[Мезоамерикански езиков ареал]].
==Тоналност==
Отомангейските езици се отличават от другите езици в Мезоамерика по няколко причини: това е единственото езиково семейство в [[Северна Америка]], където всички отделни представители са [[тонални езици]] -езици, които използуватизползват тонална инфлекция за изразяване на определена граматическа конструкция<ref>Suárez, Jorge A. (1983). ''The Mesoamerican Indian Languages''. Cambridge Language Surveys. Cambridge: Cambridge University Press. ISBN 0-521-22834-4.</ref>. Тонът обособява не само разлика между иначе [[омоним|хомоложни]] [[корен]]и, но и между различни [[синтаксис|части на изречението]]. В някои от езиците само ударените срички имат тонални обертонове. В езиците като Чатино, където всички думи са с крайно ударение, само последната сричка има мелодична модулация. В езика Тлапанек, ударението се определя от мелодичния контур на думата. Почти всички езици имат фузиформени промени при контакт на различни думи и срички. Съшествуват така наречените тонални правила "санди", които се срещат в много от отомангейските езици. ''Тоналните правила санди'' означават, че ''тоновете се променят в зависимост от фразеологичния контекст''.<ref>[http://en.wikipedia.org/wiki/Tone_sandhi Тон санди на английски в английската уикипедия.]</ref>
Диапазонът на тоналността в отомангейските езици е доста широк - при някои се наблюдават до 10 степенни височини, докато при други само две.
{| class="wikitable"
Ред 94:
---->
==Подсвиркващи==
Няколко от езиците имат характерни ''подсвирквания'', които предават информацията на голямо разстояние '''без да се използуватизползват думи''', а чрез изсвирване на тоналните комбинации на думите или фразата. Измежду тях - чинантек, масатек и сапотека.
 
==Библиография==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ото-мангейски_езици“.