Сергей Никитин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м премести „Сергей Николаевич Никитин“ като „Сергей Никитин“ |
м Правопис2 |
||
Ред 18:
През 1891-1893 изследва района между реките [[Волга]] и [[Урал (река)|Урал]] – възвишението [[Общ Сърт]], басейните на реките [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]] (638 км), [[Еруслан]] (278 км), [[Чижа]] и [[Кушум]] и части от [[Прикаспийска низина|Прикаспийската низина]]. Въпреки предишните възгледи, тази територия макар и да представлява низина не е абсолютно равна. Той установява, че Общия Сърт с височина 150-200 м има стръмни южни склонове само между реките [[Урал (река)|Урал]] и [[Голям Узен]] Западната част на възвишението се разпада на редица отделни относително високи плоски височини, пресечени от необичайно широки, неясно очертаните долини на [[Голям Узен|Голям]] и [[Малък Узен]], [[Еруслан]] и техните притоци. На юг от линията [[Камишин]] - [[Уралск]] Никитин разграничава три области: западна, почти безводна, лишена от реки, изобилстваща от солени езера и засолени блата, издигаща се на 30-40 м над долината на [[Волга]]; средна, пресечена от редица пясъчни ридове със северозаподно простиране, със солончаци между тях; източна, област на разливите на реките Узен, Чижа, Кушум и Урал, почти абсолютно равна.
От 1894 до 1896 извършва хидрогеоложки изследвания в басейните на реките [[Западна Двина]], [[Днепър]] и горното течение на [[Волга]]. От град [[Тихвин]] в югоизточна посока открива дълъг 450 км моренен вал, по който минава част от балтийско-каспийския вододел. Никитин остава за тези възвишения названието Валдайски и доказва, че те се явяват основната част на Средноруските възвишения. В изворната област на река [[Великая]] (430 км, от басейна на [[Псковско езеро|Псковското езеро]]) оконтурява Бежаницкото възвишение с височина до 338 м, отделено от Валдайските възвишения с меридионална, заблатена и залесена равнина, по която тече река [[Ловат]]. На юг от валдайските възвишения той открива и проследява по цялото им протежение Смоленско-Московските възвишения (дължина 625 км, до 319 м), а на запад от [[Днепър]] – Източно-
През 1905-1906 изследва планината [[Мугоджари]] (до 657 м) на границата между [[Европа]] и [[Азия]]. Неговите сътрудници, геологът Михаил Михайлович Пригоровски и топографът И. Я. Рибаков, създават изцяло нова карта на пленината.
| |||