Юнско въстание: Разлика между версии

Под ръководството на Стамболийски въстават жители на пазарджишките села се насочват на 10 юни към Пазарджик. Това са стотици селяни от околните села, които не са подкрепени от членовете на БКП. Пред града заповед за нападение не е дадена от Стамболийски, поради явната неравност на силите и очакването, че местният гарнизон ще се подчини на законния Министър-председател. На 11 юни се окриваоткрива артилерийска стрелба откъм Пазарджик и за да не се превърне в кървав погром обсадата на града за въстаниците, Стамболийски нарежда да се разпръснат. Самият той в продължение на три дни се крие от село на село. На четвъртия ден е предаден от седем селяни от село Голяк. След изтезания той е умъртвен.<ref>'''Фол''', Александър и др., Кратка история на България, Издателство "Наука и изкуство", София, 1981 </ref>

Изследванията на историографията по времето на тоталитарния комунистически режим, които са цитирани като база за текста по-горе, боравят предимно с качествени оценки - множество, много, хиляди и др. В Кратка българска енциклопедия, издадена през 1968 г., въстанието е наречено ''антифашистко'', което противоречи на друго твърдение на същата историография от това време, че [[Септемврийско въстание|Септемврийското въстание]] е първото в света [[Антифашизъм|антифашистко]] въстание. Може да се изрази съмнение по отношение оценките за този период от време, направени и записани в исторически изследвания от колективи и от именити историци и да се приемат като манипулативно представяне на историческата истина с цел на създаване на заблуда в обществото. Не може да се приеме, че в България има [[фашизъм]] по време на управлението на БЗНС с Министър-председател Ал. Стамболийски. Политическата обстановка не се характеризира с радикални политически решения или крайна националистическа политика, както и няма политически среди, които да подкрепят крайно милитаристична, империалистическа полититическа върхушка в България само няколко години след националната катострофакатастрофа и само 40 години след Освобождението. Такова твърдение е безпочвено и поради това, че създателят на фашистката идеология Мусолини още не е встъпил в държавното управление на Италия и с това не е узаконен фашизмът като идеология свързана с авторитарна националистическа политика, политическа доктрина и политическа власт.

Тези данни не потвърждават както "масовото участие във въстанието", така и оспорват по косвен начин "участието на хиляди въоръжени въстаници в неколкодневна ожесточена съпротива срещу добре въоръжената правителствена войска". Текстовете с изследвания и анализи на [[Българска марксическа историография|Българската марксическа историография]] от 1944 до 1990 год за този период, са не само целенасочена политическа манипулация с цел да се героизира дейността на Българската комунистическа партия преди 9.9.1944 г., и на казионния й (след 1947 г.) сателит БЗНС, и да се "демонизира" управлението на България съгласно Търновската Конституция, но и манипулиране на фактите от Българската история.

Основна причина за поражението на въстанието е липсата на единодействие между БЗНС и БКП и позицията на неутралитет на ЦК, породени от принципните различия между политическите платформи на комунисти и земеделци и влошени отношения, последвали след ВойншщкотоВойнишкото въстание и по време на управлението на Стамболийски. Бунтът или селските вълнения срещу преврата от 9 юни, наричани Юнско въстание, са без единно ръководство и координация, имат стихиен, неорганизиран характер и са без ясни политически цели. Поради тази причина те бързо и лесно са потушени от добре въоръжените правителствени органи на вътрешния ред.