Мит за пещерата: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
Алегорията е свързана с Платоновата [[Теория за формите|Теория за формите]], според която "Формите" (или "Идеите"), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-голямата и фундаментална форма на реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание. В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото : опит за просветление на "затворниците".
==В пещерата==
Във въображаемия диалог на [[Платон|Платон]], Сократ започва като описва сценарий, в който това което хората възприемат за реално всъщност ще е илюзия. Той иска от Главкон да си представи пещера обитавана от затворници, които са оковани и дъжани неподвижни от детсво: освен че техните ръце и крака са държани неподвижно и техните мозъци са промити като са задължени да гледат в стената пред тях. Зад затворниците има огромен огън, а между затворниците и огъня има пътека по която ходят хора носещи предмети на главите си "включващи фигури на хора и животни направени от дърво, камък и други материали". Затворниците наблюдават сенките хвърляни от хората без да знаят, че това са сенки. Има и ехо чрез стената от шума от пътеката.
Сократ изказва предположение, че затворниците приемат сенките за живи, а ехото за истински звук, а не просто отражение на риалността тъй като те са всичко което те са виждали или чували. Те биха възхвалявали всеки който най-добре би познал коя сянка ще се появи като някой който познава природата на света и цялото общесво би зависило от сенките на стената.
===Освобождение от пещерата===
Сократ после допуска, затворник е освободен и му е позволено да се изправи. Ако някой му покаже нещата, които са хвърляли сенките той не би ги познал за това което са и не би могъл да ги назове; той би вярвал, че сенките на стената са по реални от това което вижда.
== Бележки ==
| |||