Мит за пещерата: Разлика между версии

Алегорията е свързана с Платоновата [[Теория за формите|Теория за формите]], според която "Формите" (или "Идеите"), а не материалния променящ се свят, който ни е познат чрез усещането, притежават най-голямата и фундаментална форма на реалност. Само познанието на формите съставлява истинско познание. В допълнение, алегорията на пещерата е опит да се обясни мястото на философа в обществото : опит за просветление на "затворниците".

 

Във въображаемия диалог на [[Платон|Платон]], Сократ започва като описва сценарий, в който това което хората възприемат за реално всъщност ще е илюзия. Той иска от Главкон да си представи пещера обитавана от затворници, които са оковани и дъжани неподвижни от детсво: освен че техните ръце и крака са държани неподвижно и техните мозъци са промити като са задължени да гледат в стената пред тях. Зад затворниците има огромен огън, а между затворниците и огъня има пътека по която ходят хора носещи предмети на главите си "включващи фигури на хора и животни направени от дърво, камък и други материали". Затворниците наблюдават сенките хвърляни от хората без да знаят, че това са сенки. Има и ехо чрез стената от шума от пътеката.