Ижица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{Кутия Кирилица}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 2:
|Начало=Кирилска буква Ѵ
|Картинка=[[Файл:Izhitsa.svg|150px]]
|uuc=0474
|ulc=0475}}
'''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''Ѝжицата'''
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от 1918 г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
Line 12 ⟶ 11:
Ижицата все още се използва в [[старобългарски|старобългарския (църковнославянския) език]]. Също като съвременния гръцки ипсилон, тя може да се произнася като ''и'' или ''в''. Основното разграничително правило е следното: ижица с ударение е гласна и се чете като ''и''; ижица без ударение е съгласна и се чете като ''в''. Неударената ижица, изразяваща звука ''и'', е белязана със специален разграничителен знак - т. нар. „кендима“ (от гръцкото κέντημα). Обликът на кендимата върху ижицата може да е разнообразен: в книгите от руски произход обикновено изглежда като двойно остро ударение.
Ижицата с кендима съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до ок. 1860 г. и в [[румънска кирилица|румънската кирилица]].
{| class="wikitable"
| |||