Ижица: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
+ Кутийска за ижицата с кендима |
||
Ред 4:
|uuc=0474
|ulc=0475}}
{{Кутия кирилска буква
|Начало=Кирилска буква Ѷ
|Картинка=[[Файл:Cyrillic letter Izhitsa with double grave accent.svg|150px]]
|uuc=0476
|ulc=0477}}
'''{{Unicode|Ѵ}}''', '''{{Unicode|ѵ}}''' или '''Ѝжицата''' е [[буква]] от ранната [[кирилица]]. Тя се използва за изразяване на [[ипсилон]] (Υ, υ) в думи, произлизащи от [[гръцки език|гръцкия]], като например с{{unicode|ѵ}}нодъ. Тъй като тя олицетворява същия звук {{IPA|[i]}} като буквата '''[[И]]''', с времето започва да се смята за излишна.
Употребата на ижица в [[руски език|руския]] език през осемнадесети и деветнадесети век става все по-рядка. Към началото на XX<sup>-ти</sup> век е останала едва една дума с относително застопорен правопис, включваща ижица: мѵро (миро̀) и съответните производни. В правописната реформа от [[1918]] г. буквата не се споменава, което води до нейното отмиране без официално оповестяване. Главната буква ижица традиционно присъства в руските книги вместо римската цифра V.
Ижицата все още се използва
'''{{Unicode|Ѷ}}''', '''{{Unicode|ѷ}}''' или '''Ижицата с кендима''' съответства на гръцкия ипсилон с „диалѝтика“ (Ϋ, ϋ), но правописното значение е доста различно: гърците използват диалитиката, за да не се образуват ненужни дифтонги със съседните гласни, докато славянската ижица с кендима може да се срещне навсякъде, даже и в съседство да няма други гласни. Ижицата се използва до
{| class="wikitable"
|