ЗИТ-151: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Възможности на ЕИМ, Производствено коопериране |
Началото и развитието |
||
Ред 20:
:изваждане - 200 μs
:умножение - 1400 μs
Магнитната памет е изпълнена на ферити с продължителността на цикъла за достъп 2,2 μs. Обема на паметта е увеличена спрямо Facom 231 два пъти до максимум 64KChar. <ref>{{икона en}} [http://museum.ipsj.or.jp/en/computer/main/0001.html Компютърен музей. Исторически компютър Fujitsu Facom 230 (Fujitsu 230-30). Снимка на изчислителен център с 230-30]</ref>
==Производствено коопериране==
Комплектоването на ЕИМ освен с оригиналните части от доставката по лизинга, се произвежда от изработени в ЗИТ метални конструкции на шкафовете. В завода производител са разработени инструменти за производство на печатните платки, куплунги, свързащи кабели и механична обработка. Химическата обработка, пробиването и монтажа на платките се извършва в ЗИТ. Запояването на платките се извършва на закупената специализирана машина "калаена вълна". Шкафът ОЗУ (оперативното запомнящо устройство) и ПЗУ (постоянното запомнящо устройство) се изработва на базата на феритни сърцевини в ЗЗУ (Завод за запомнящи устройства)- гр. Велико Търново. Производството на запомнящите устройства на магнитна лента (ЗУМЛ) са внедрени по лиценз в едноименния завод в гр. Пловдив. Електрическата пишеща машина за вход и изход на ЕИМ се произвежда в Завод за пишещи машини - Пловдив. Японските четец на карти и четеца на лента са заменени с такива устройства на чехската фирма "Аритма". Широк печат е внесен от САЩ, производство на фирмата "Хюлет пакард" (5 броя) и полското производство на бръз широк печат DW 21, произвеждан по английски лиценз.
==Началото и развитието==
С лицензното производство на ЗИТ 151 в България се постави началото за производство на голями ЕИМ. Внедряването на тази система за производство предложи на пазара една изчислителна машина, но и създаде кадри за производство и обслужване на такава техника, внедри технология за производство непознато до тогава в България, създаде нови промишлени мощности и поминък в други населени места с изграждането на заводи, кооперирани със Завода за изчислителна техника. При преминаване към производството на ЕИМ от единната система (ЕС) за социалистическия лагер, в Благоевград се произвеждат механичните конструкции в Завода за механични конструкции (ЗМК), в Русе се произвеждат печатни пратки в Завод за печатни платки за цялото производство на ДСО ИЗОТ, в Стара Загора започва производството на дискови запаметяващи устройства, комплектуващи всички ЕИМ, произвеждани в соц. лагер. Завод Електроника в София се специализира в производството на захранващи устройства за такива ЕИМ.
== Източници ==
| |||