Публий Нигидий Фигул: Разлика между версии

'''Публий Нигидий Фигул''' (Publius Nigidius Figulus; * 100 г. пр.н.е.; † [[45 г. пр.н.е.]]) е учител, политик и [[философ]] на [[Римската република]] през 1 век пр.н.е.

Произлиза от фамилията Нигидии, клон [[Фигул]], което означава "ГранчарГрънчар". Вероятно е от [[етруски]] произход. Баща му Гай Нигидий e бил [[претор]] през 145 г. пр.н.е. в [[Близка Испания]].

През [[63 г. пр.н.е.]] Нигидий е в [[Сенат]]а и е от най-близките приятели (''amicissimi'') на [[Цицерон]], който тогава е консул, и го поддържа в борбата с [[Заговор на Катилина|Катилинския заговор]]. Той е един от водещите протокола по време на разпитите пред Сената на свидетелите против [[Катилина]].

През [[60 г. пр.н.е.]] е [[едил]]. През [[59 г. пр.н.е.]] той е [[народен трибун]]. През [[58 г. пр.н.е.]] е [[претор]]. През 51 г. пр.н.е. е в делегация и на връщане в [[Ефес]] се среща с Цицерон. Той поддържа [[Помпей Велики|Помпей]] през гражданската война против [[Юлий Цезар]]. През февруари [[49 г. пр.н.е.]] той е в [[Корфинио|Корфиниум]] при [[Луций Домиций Ахенобарб (консул 54 г. пр.н.е.)|Луций Домиций Ахенобарб]], който е главнокомандващ на войските на Помпей и попада в плен. Тогава Нигидий отива в [[Капуа]] и от там в [[Епир (римска провинция)|Епир]] при войските на Помпей.

След загубата на Помпей в [[Битка при Фарсала|битката при Фарсала]] (август 48 г.), Нигидий отива в изгнание, откъдето моли Цицерон за помощ да се върне в Рим, а той му отговаря, че е още рано и че ще се постарае да му помогне. Нигидий умира в изгнанието си през 45 г. пр.н.е.

* ''De gestu'' (заЗа [[жест]]оветежестовете)

* ''De dis'' (заЗа [[бог]]оветебоговете), в 19 книги

* ''De augurio privato'' (заЗа предсказания с [[птица|птици]])

* ''De extis'' (заЗа предсказания с вътрешности на жертвопреносенижертвопринасяни животни)

* ''De somniis'' (''заЗа сънищата'')

* ''бронтоскопийскиБронтоскопийски календар'' (заЗа гръмотевиците - на [[гръцки|гр.]].: ''brontḗ'')

* ''De sphaera'' (заЗа небето)

* ''De terris'' (заЗа местата на земята), [[география)]]

* ''De ventis'' (заЗа ветровете) в четири книги

* ''De hominum natura'' (заЗа човека), [[антропология]] в четири книги

* ''De animalibus'' (заЗа жовотнитеживотните), [[зоология]] в четири книги