Ангел Ахрянов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{Биография инфо | име = Ангел Любенов Ахрянов | портрет = dot.png | портрет-описание = ...
 
Редакция без резюме
Ред 1:
{{без източници}}
{{обработка|форматиране}}
{{Биография инфо
| име = Ангел Любенов Ахрянов
Line 6 ⟶ 8:
| описание =
| наставка =
| роден-дата = [[]] [[1927]]
| роден-място = [[София]], [[България]]
| починал-дата = [[]] [[]]?
| починал-място = [[]], [[]]?
}}
 
'''Ангел Любенов Ахрянов (Джото)''', архитект и сценограф.
 
Роден е през 1927 г. в София.
 
Завършва архитектура в Белград (1949) и в Софийска политехника (1951) .
 
Работи като технически ръководител в строителството (1952), инвеститорски контрол (1952-1954), проектант в Заводпроект (1956-1961); преподавател по сградостроителство.
 
Сценограф в Хасково (1964-1965), в Младежкия театър (1965-1967), в Театъра на поезията и естрадата в София (1967-1969), в НДТ “Сълза и смях” – 1961-90 г. Гост-художник в повечето столични и провинциални сцени, художник-постановчик в в игралното кино, СИФ “Бояна” (1968-1990).
 
Член на четири творчески съюза - на художниците, на архитектите, на филмовите дейци, на журналистите. От първите членове на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Член на управителния съвет на Клуба. В неговия дом се провеждаха заседания на организационния комитет на първите митинги. След възстановяване на БСДП е член на ръководството на партията. Ръководи групата на ораторите в предизборната кампания на СДС.
 
Депутат в Седмото велико народно събрание от ПГ на СДС – 1990–91 г.
 
Изпълнителен директор на в. “Свободен народ”, 1991 г.
 
Напуска БСДП, тъй като не приема налаганата политика от Дертлиев. Обвинява Дертлиев в сътрудничество с Държавна сигурност, съглашателство с БСП и умишлено проваляне на БСДП. Работил е в софийската община като заместник-кмет в екипа на Софиянски, сега е пенсионер. Член е на ДСБ на Иван Костов.
 
Ползва немски и руски.
 
 
Джото до края на живота си живя на същия тавански етаж, където се събирахме за първите митинги. Обстановката беше същата. Той пишеше спомените си и през 2004 година казваше: "ако сега трябва да правим промяната, ще я направим както трябва", в което сериозно се съмнявах. Съмнявам се и днес.