Мигел де Унамуно: Разлика между версии

Философията му е повлияна от [[рационализъм|рационализма]] и [[позитивизъм|позитивизма]], като редица философи — [[Сьорен Киркегор]], [[Фридрих Ницше]] и [[Блез Паскал]], оставят следи върху творчеството на Мигел де Унамуно. Като цяло философските концепции са близки до [[екзистенциализъм|екзистенциализма]]. Унамуно застава на страната на [[философия]]та на живота и отстоява проблема за смисъла на нашето съществуване като централен за философията. Мисълта му често е фрагментарна, тонът - емоционален. Основната му идея е, че човекът е раздвоен между [[смърт]]та и безсмъртието, между вярата и разума. Унамуно е [[католицизъм|католик]], но се колебае между вярата и неверието. Основното според него е да вярваме, но и същевременно да се борим за вярата си, защото за нея никога няма разумни основания. Той казва: „Да вярваш значи да искаш да вярваш и да вярваш в [[Бог]] е преди всичко и над всичко да искаш да има Бог“, а също: „Аз не се подчинявам на разума и се бунтувам срещу него и си налагам да сътворя с помощта на вярата си моя Бог-обезсмъртител и и да отклоня с волята си пътя на небесните тела“ („Трагичното чувство за живота“). Въпреки тези заявления Унамуно е противник и на [[теизъм|теизма]]агностик, защото според него ние никога няма да бъдем сигурни в съществуването на Бог, а и това не е необходимо, защото Бог е такъв, какъвто го иска човекът.