Перпера: Разлика между версии

'''Перпера''' ([[гръцки език|грц.]] ''ὑπέρπυρον'') е златна монета във [[Византия]] ([[11 век|XI]]-[[14 век|XIV]]в.) и [[Второ българско царство| средновековна България ]] през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. Българите я наричали още "златица"„златица“. Това название се е използвало и в Сърбия през ХV век.<ref>Мушмов, Никола. Названия на българските монети, Нумизматика, година Х, кн. 1, 1975, с. 32-33.</ref>

Въведена e от [[Алексий I Комнин]] ([[1081]] – [[1118]] г.) през [[1092]] г. тогава византийският император провежда важна парична реформа, чиято цел е да укрепи златната единица на държавата. Отнякъде е намерено огромно за времето количество [[злато]] и започва да се отсича [[монета]] със [[скифатена форма]], тегло 4,4-4,5 г и чистота 20,5 [[карат]]а. Тя получава и ново име - "иперпирон" или по-популярното в нашите земи българизирано название - перпера. Множественото число на думата в среден род "иперпира" е възприето на български като единствено число на женски род – "и перпира", трансформирано в "(една) перпера". Перпери се секат до средата на [[14 век|XIV]]в., като през [[13 век|XIII]]-[[14 век|XIV]]в. намалява твърде много златното им съдържание 16-11 карата.

Николай Овчаров предполага етимологическа връзка между имената иперпирон-ὑπέρπυρον, перпера и името на [[крепост]]та [[Перперикон]] (Иперперакион - Υπερπυράκιον).{{източник|}}

Първа българска златна монета, сечена по времето на [[Иван Асен II]] ([[1218]]-[[1241]]), е златна перпера, сечена е вероятно в чест на победата над [[Теодор Комнин]] в [[Битка при Клокотница|битката при Клокотница]] [[1230]] г. От едната страна на монетата е изобразен [[Христос]] прав в цял ръст, с дълга коса и брада, от другата страна са изобразени [[Иван Асен II]] и [[Димитър Солунски|св. Димитър]] в цял ръст, държат помежду си [[меч]] с острието надолу, с дясната си ръка [[Димитър Солунски|св. Димитър]] коронясва [[цар]]я,.{{източник|}} досегаДосега е намерен само един екземпляр от нея.