Международна морска организация: Разлика между версии

 

 

=== История ===

През 2011 год. в ИМО членуват 170 държави, 3 са със статут на наблюдатели, а нечленуващите са предимно страни без излаз на море.

Висшият орган на ИМО е Асамблеята, в която всички страни-участници са представени с един представител с право на глас. Асамблеята се събира веднъж на 2 години.

По- леките въпроси се решават от Съвет, в който влизат представители на 40 държави. Съставът му е балансиран и включва 10 водещи морски държави, 10 значителни морски държави и 20 представляващи различните области на света. Съветът се избира от Асамблеята и управлява финансите и администрацията на организацията.

Постоянно действащите органи са Секретариат, 5 комитета и променлив брой подкомитети. Те са разположени в Щаб-квартира в Лондон. Секретариатът се ръководи от Генерален секретар, избиран от Асамблеята. От 2004 год. за Генерален секретар се избира Ефтимиос Митропулос от Гърция.

Комитетите проучват определени области и проблеми, а също разработват документи за тяхното управление. Комитетите са : Комитет по морска безопасност, Комитет по опазване на морската среда, Юридически комитет, Комитет по техническото сътрудничество и Комитет по облекчаване на формалностите в корабоплаването.

Международната морска организация като специализирана институция на [[ООН]] се придържа към нейните правни принципи. Инструментите, с които ИМО въздейства на процесите в корабоплаването, са: конвенции, резолюции и препоръки. Кардиналните проблеми се решават с конвенции, които се ратифицират от страните-членки и влизат в сила след ратифицирането им от определен, и то голям, брой страни. Резолюциите се приемат от Асамблеята и обикновено са допълнения или уточнения в конвенциите. Изпълнението на конвенциите и резолюциите от страните-членки е задължително. Но, в текстовете им се съдържат облекчения и отлагателни срокове, които правят възможно изпълнението на изискванията от всички участници в процеса на корабоплаването. Например, с приемането на изискване за снабдяване на корабите с някакво ново устройство, по правило се приема, че това е задължително за корабите, които ще бъдат построени след 2 години от публикуване на изискването; за корабите от вътрешното корабоплаване изискването не е задължително и т.н.

Международната морска организация провежда своята политика със съдействието на Морските администрации на страните-членки. Едновременно с това тя ги контролира и им съдейства с техническа и методическа помощ. Морската администрация проверява изпълнението на изискванията на ИМО от корабите (на своята и на други страни), плаващи в контролираните от нея води. Тя има правото да налага глоби, да дава задължителни указания и дори да задържа кораби, които с неправилните си действия застрашават безопасността на корабоплаването.

 

=== Дейност ===

В първите години след създаването си ИМО се занимава преди всичко с безопасността на корабоплаването. През 1960 г. е приета най-важната конвенция в това направление – Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море ( International Convention for the Safety of Life at Sea – SOLAS}, или СОЛАС. Тя определя задълженията на страните и длъжностните лица практически по всички аспекти на проблема за безопасността на корабоплаването. Допълнена и променена през 1978 г. В същото направление е насочена и Конвенцията за международните правила за предпазване от сблъскване на море от 1972 г. ( COLREG или КОЛРЕГ). Като част от проблема за безопасността на корабоплаването се разглежда и подготовката на моряците, която се регламентира от Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелствуване на моряците – 1978 г. Като цяло тези конвенции постепенно засилват изискванията и въвеждат нови съвременни средства и методи, повишаващи степента на безопасност.

Значителна дейност се извършва и за опазване на природната среда от моряците. Най-важната конвенция в това направление е Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973/78г.

ИМО осъществява системен контрол за изпълнението на приетите норми и изясняване на проблемите пред отделните държави. Характерен пример в това отношение е въвеждането на Бял списък на страните, които подготвят морските кадри в съответствие с изискванията на ИМО – в резултат на разкриване на слабости и формално изпълнение. Държавите, които не са включени в списъка, предприемат допълнителни мерки, за да укрепят своите органи и да могат да осигуряват работа на своите моряци.

ИМО разработва и редица споразумения за опростяване на процедурите и облекчаване на корабоплаването, както и за компенсациите при нанесен ущърб.

Международната морска организация е пример за добронамерено сътрудничество и умело включване на съвременните технически достижения за подобряване на безопасността и икономическите резултати от корабоплаването. Република България е активен член на организацията и се стреми да изпълнява нейните изисквания. Партньор на ИМО в България е [[Изпълнителната агенция Морска администрация]] към Министерството на транспорта. Българските морски документи на моряците и корабите са приети в международното корабоплаване, страната е в Белия списък по подготовката на моряците. Последните двама Генерални секретари посетиха България и се запознаха с работата на българските морски органи и фирми.