Елена Карамихайлова: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 11:
'''Елена Карамихайлова Янева''' е една от първите български [[художник|художнички]] в Следосвобожденска България.
Родена е през [[1875]] година в [[Шумен]] в семейството на известен търговец. Неин брат е известният хирург [[Иван Карамихайлов]], а племенницата ѝ [[Елисавета Карамихайлова]] е сред основоположниците на атомната физика в България. Елена Карамихайлова завършва Нанчовото училище (днес [[Природоматематическа гимназия „Нанчо Попович“|ПМГ "Нанчо Попович"]]) в родния си град. Родителите ѝ — просветени и будни българи — държат на доброто образование на дъщеря си и я изпращат в американския [[Робърт колеж]] в [[Цариград]], който тя завършва през [[1895]] г.
Пет години по-късно Карамихайлова заминава за [[Мюнхен]], за да учи [[живопис]] — последователно при проф. Хенрих Книр, Анджело Янг и Християнс Ландербергер. Въпреки че в периода, когато тя е в Германия, 1900—1910 година, водещата тенденция в западното [[изобразително изкуство]] е [[експресионизъм|експресионизмът]], Карамихайлова твори в считания вече за отживелица [[импресионизъм]], който обаче най-точно отговарял на темперамента и чувствителността на младата художничка. В традициите на импресионизма, много голяма част от картините ѝ са нарисувани [[пленер|под открито небе]]. Характерни за платната на Карамихайлова са леката носталгия, струите от светлина и въздушност, както и дълбокият психологизъм и интимност на [[портрет]]ите. Сред най-известните ѝ портрети от този период са на сестрите ѝ Райна и Елисавета, картините „Пред бала“, „Пред огледалото“, „Пред пианото“, „Пролет“, „Оптимизъм“. Рисува и един свой [[автопортрет]] с четка в ръка.
| |||