Българските земи под османско владичество: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 92:
* '''1454''' - [[Битка при Крушевац]]. Много турци, включително самия [[Фриуз бей]] и няколко от неговите паши са заловени и закарани в двора на моравското деспотство като заложници. Битката позволява на [[Янош Хунияди|Хунияди]] и християнските сили да започнат ново настъпление срещу турците, опустошавайки [[Ниш]] и [[Пирот]], и изгаряйки [[Видин]]. Никола Скобалджич продължава сраженията си срещу османците, действайки в днешна южна Сърбия в района на [[Лесковац]] и печели няколко важни битки срещу армиите на султана.
* '''1454''' - [[Битка при Лесковац]]. Огромна османска сила, тръгнала от Македония е пресрешната от [[Никола Скобалджич]] и християните побеждават като продължават своите нападения срещу османците и армиите на султана. През месец декември е отпечатан общоевропейския "[[Призив към християнството за борба срещу турците]]".
„Не искайте от мене безпристрастие – аз видях Батак!”
Иван Вазов
“Още от онзи черен за човечеството ден когато кракът на турците стъпи за първи път в Европа, те са олицетворение на най-нехуманния човешки вид. Където и да са се появявали, навсякъде са оставяли след себе си широка кървава диря и където и да е прониквало тяхното господство, цивилизацията е загивала и изчезвала. Навсякъде те представляват власт на грубата сила в противоположност на властта, основана на закони, на цивилизацията..”
из „Уроци по клане” на Уйлям Гладстон
Въпросът ми е реторичен и всеки нормален и честен българин би казал, че вярно е второто. Тук не искам да припомням позицията на някои наши управници, които не смеят да произнесат тези две думи: „турско робство” . Това направи дори и предишният ни президент агент Гоце , който за съжаление, е дипломиран историк! Но нека да ги оставим, историята скоро ще ги забрави. Да се поровим малко в нея, да припомним само някои факти и моменти.
Без съмнение, всеки народ в своята история е бил през определени периоди под чуждо владичество. За по- дълго или за по- кратко. Нашето иго продължи от 1393 до 1878 и се оказа не само сред най- дългите, но и сред най- страшните, най- варварските, най- жестоките. Защо?
Защото един народ, като турският с една твърде
НИСКА СТЕПЕН НА ЦИВИЛИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ ,
завладя с дивата си, агресивна военна сила един далече по-напреднал, по-цивилизован и по-културен народ като българския. И това е нашата трагедия, с фатални последици, които усещаме и сега. През далечната 1393 година, когато пада Търново – ключовете на крепостта турците получават след коварство - от свои шпиони венециански евреи! – България е държава на 712 години, а Турция на 72! Знаем, че в началото на 14 век Осман I основава в Мала Азия държава с главен град Бурса, а по- късно разсипва прекрасния Константинопол, за да го превърне в своя столица и да оскверни импозантния християнски храм „Света София”. Оттогава до Кримската война / 1856 / тази въоръжено до зъби азиатска империя воюва непрекъснато повече от 500 години – по точно 532 години. Тези диви орди, както ги нарича народният поет, воюват за чужди територии, поробва цели народи, унищожават материални и духовни ценности, древни култури, и не създават нищо, за разлика от другите империи през този период – Англия, Франция, Австро- Унгария. А България поне три столетия преди това вече има свои книжовни школи / Преслав, Охрид, Търново/, писатели / Константин Преславски, Константин Костенечки, Патриарх Евтимий /, развита просветна система, самостоятелна църква и дори своя патриаршия. Докато Османска Турция е изостанала във всяко отношение, безпросветна, примитивна държава, която се олицетворява от спахията – турчин на кон с ятаган в ръка, готов във всеки момент да граби, опожарява, насилва, мародерства и убива по най- зверски начинв. И той го прави цели 485 години! Според тази най-агресивна и човеконенавистна религия - исляма, в който е обучен да вярва сляпо без изобщо да мисли, колкото повече християни или неверници изтреби на земята той, толкова по- щастлив ще бъде в мюсюлманския рай!
Над 300 000 българи са били насила включени в турския еничарски корпус. За него български момчета- християни са били насила вземани на възраст между 7-10 години. И само за 10- 12 месеци са били превръщани в жестоки еничари, т.е. мюсюлмани, аскери на султана. Обучавали са ги в изключителна жестокост към своите сънародници българи и насила са ги превръщали кръвожадни мюсюлмани- фанатици. Еничарите са извършвали са най-кървавите изстъпления към своите сънародници. Робството е било официално регламентирано в Османската империя. Отменя се след векове, едва през първата половина на 19 век, под натиска на Европа.
ГЕНОЦИДЪТ -
над българите е страшен, непрестанен!
Започва още с падането на столицата Търновград и масовото избиване на цялата българска аристокрация, интелигенция и духовенство. А България, както знаем, тогава е сред водещите, цивилизовани държави в Европа. До смазването на един цял народ – една невиждана по своите размери жестокост, непозната за цивилизования свят тогава. Геноцидът продължава с различни темпове и сила до „културния и европейски” 19 век, до многострадалния Батак / оказа се, че акцията „Анти- Батак” се субсидирала не толкова от Берлин, колкото от Анкара!/, до опожаряването и зверските кланета в Стара Загора / избити са 14 500 невинни мъже, жени и деца а сега там премиерът откри „музей на исляма”! /, Търговище и още в десетки градове и села по време на Априлското въстание и дори когато турците губят войната. За да избухне отново през 1913 година с изтребването, ограбването и прогонването на тракийските българи, за което и Турция и доскорошния ни президент, и сегашният ни премиер, който се прегръща с неосманиста Ердоган и допусна в България да проповядват агресивния ислям 600 арабски и турски емиари, упорито мълчат.
ПОРАЖЕНИЯТА -
от Геноцида са огромни усещаме и днес.
Според учени- демографи, ако не беше поробена от азиатската и ретроградна Турция, / така е и днес, въпреки козметичните промени!/, България сега щеше да бъде една от големите европейски държави с по- обширна територия и близка по брой на населението до Англия, Германия и Франция, повече от 60 милиона жители, но за съжаление след 1878 година българите са малко над 3 милиона. Това говори за системен геноцид, за огромни безвъзвратни поражения върху генофонда.
Но пораженията са не само в посока на намаляването на населението. Те са във всичко, във всяка област: икономика, просвета, култура, църква. Турците обграждат България с висока ”китайска стена” за векове. Българинът е просто в затвор. Напълно лишен от контакти с цивилизования свят. И едва след Кримската война, когато европейски войски прекосяват страната, той вижда за първи път като „туземец бели хора”. А и Европа не подозира, че на Балканите има някакъв християнски народ с минало и славна древна история…А това, че църквата ни като православна остава без подкрепата на католическия и протестантски Запад също е сред факторите, забавили освобождението ни. То идва твърде късно, с помощта на Русия. Но не, както ни го втълпяваха продажните русофили и комунистите, толкова заради „славянските си братя”, колкото заради користните й подбуди, битката за Проливите и хегемонията й над Балканите.
ТОВА, ЧЕ ПОРОБИТЕЛЯТ Е ПРИМИТИВЕН -
нанася огромни, непоправими щети върху България.
И други народи на континента попадат за по- кратко или по- дълго под робство, но по време на австрийското робство италианците се радват на Ла Скала и аплодират Росини, Доницети и Верди, чехите и унгарците имат своите Сметана, Лист и Дворжак, поробените от испанците холандци се гордеят със своите Рембрандт, Ван Дайк и Рубенс. А българинът тлее в мрака на бездуховността – през 16 век, например, в България е останал само един книжовник и почти цялото население е напълно неграмотно. То е просто една безправна „рая”, едно стадо от „гяури” / както сега самозабравили се министри и депутати от незаконната турска партия ДПС наричат нас, българите!/. Това, че България е заобиколена от поробени или васални на Турция земи, че не граничи поне с една свободна и цивилизована европейска държава, е наистина трагедия и това за дълго спира нормалното й развитие..
ИЗКРИВЯВА СЕ -
националният характер на българина.
Той е принуден да живее във вечен страх за физическото си оцеляване. Ужасната отрова на страха, която разнебитва нервите и смазва душата, парализира неговата воля. „Преклонена главица сабя не я сече!” Страшна поговорка, без аналог в европейските езици! Може би затова българинът приема и днес всяко насилие и безправие и не протестира, държи се по-малодушно дори от народите от бившите средноазиатски съветски републики, които проявяват вече повече смелост и национално достойнство. Сигурно е прав Кобургът като каза, че ни е „сбъркан чипа”!
Но най- лошото е, най- ужасното е, че това дивашко, варварско турско робство, този затвор довежда до две големи морални злини: отчуждаването на българина от общото, от държавата / тя е враг за него и досега!/ и до известна степен и от вярата в Бога, защото, след като един народ се моли 500 години на Бога да го спаси от Злото, а той не го спасява, вярата лесно може да се изгуби. Българите са много по- малко вярващи, отколкото румънците, поляците или руснаците. Да, пораженията върху националния характер са видни и днес. Много и разнопосочни са отрицателните ориенталски влияния . От една цивилизация, ако може да се употреби тук тази дума, с подобна ниска степен на развитие, с нисък морал / с хареми и роби / и принизени естетически критерии, не може да се очаква друго, освен ниска култура и нисък морал. И грозните остатъци от Ориента са видни и днес: Глория, Ивана и Азис, чалгата, повсеместната анадолска простащина и грубост, корупцията, мръсните улици, опростачването на нацията.
Общество, изградено върху рушвета / подкупа /, в никакъв случай не може да се нарече „цивилизовано” и „морално”. Виждаме го и сега как се налага най- вече от актива на една антиконституционна и пагубна за страната ни партия.
Поражения има и върху
ЕЗИКА-
– хубавият и звучен български славянски език се замърсява чувствително от грозните турските думи и елементарния строй на този недоразвит азиатски език през тези столетия. Развитието на българският език, за разлика от руския, се забавя много – той просъществува под формата на множество диалекти, близо 90, за да се оформи едва в края на 19 и началото на 20 век. Но грозно звучащите турцизми все още неоправдано битуват в речта ни и я замърсяват, много географски топоними също носят старите и некрасиви турски имена. В същото време в заграбените ни от съседите изконни български територии не е съхранен нито един топоним, там и имената на етническите българи са турски или гръцки със закони още от 1934 година!
ЗА РОБСТВОТО –
са изписани хиляди страници. Днес някои продажни историци безродници, главно от БСП или купени от ДПС, се опитват да го омаловажат и дори зачеркнат. С турски пари те пишат похвални оди за главорезите Мидхат паша, Кемал Ататюрк и други подобни, хвалят турската империя. Под диктовката на някои продали се на Анкара политици, депутати, университетски преподаватели и министри, те вече пренаписаха учебниците по история и литература и промиват мозъците на нашите деца. „Робство е нямало, имало е някакво османско присъствие и българинът е живял относително добре и спокойно” А една маститата писателка- османистка Вера Мутафчиева, известна още и като агента- доносник „Атанас” се опита да ни убеди, че „турският спахия не бил чак толкова лош и вреден човек” ../!?/…Същото твърди и небезизвестният историк и депутат от БКП Андрей Пантев, че „геноцид не е имало”,забравил, че прадядо му, като бунтовник срещу агаряните е бил зверски набучен на кол от турските варвари във видинското село Раковица.
Всъщност, това целят плановете Йозал” и доктрината „Дълес” – народ без историческа памет, без добро образование, с ниска култура, народ на слуги, черноработници, проститутки и безотечественици… Анкара плаща щедро на наши кириакстефчовци, за да й слугуват и да работят за противобългарската и противоконституционната партия- мафия ДПС.
С една дума – унищожението на българите и България, което цели и съвременната доктрина на Република Турция „Планът Йозал”- Една опасност, пред които продажните ни политици и някои жалки интелектуалци и купени журналисти у нас сега си затварят очите.
* '''1459''' пада [[Смедеревско деспотство|Смедеревското деспотство]] управлявано номинално от член на [[династия]]та [[Бранкови]];
* '''1462''' - Влашкият войвода Влад III Дракула нахлува във Видинско и продължавайки похода си до Черноморието, подлага на опустошения цяла Мизия. Над 50 000 турци и българи-мюсюлмани са побити на кол, а много християни са преселени във Влахия.
Line 110 ⟶ 150:
* '''1688''' - [[Чипровско въстание]];
* '''1689''' - [[Карпошово въстание]];
== Възраждане ==
* '''1716 - 1719''' - австро - турската война раздвижва българите католици в Хабсбурската империя. [[Георги Пеячевич]], един от водачите на Чипровското въстание, предлага на австрийския император план за ново българско въоръжено надигане. По това време е вдигнат бунт “на капитаните Георги, Филимон и Димитър” във Видинско.
| |||