Историография в Северна Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 13:
В България на [[Мартенски пленум на ЦК на БКП (1963)|Мартенския пленум на ЦК на БКП]] от 1963 година БКП взима решение да започне издаването на научни трудове, които да доказват българския произход на славянското население в областта Македония, както и научните среди да започнат да оборват редовно публикуваните в Скопие фалшификати върху македонската история<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:TRAOt0_iV48J:www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_63-89/razdel6t2/f1bop35ae127.pdf+%D0%9F%D0%A0%D0%9E%D0%A2%D0%9E%D0%9A%D0%9E%D0%9B+%E2%80%9C%D0%90%E2%80%9D+%E2%84%96+128+%D0%9D%D0%90+%D0%97%D0%90%D0%A1%D0%95%D0%94%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%95%D0%A2%D0%9E+%D0%9D%D0%90+%D0%9F%D0%9E%D0%9B%D0%98%D0%A2%D0%91%D0%AE%D0%A0%D0%9E+%D0%9D%D0%90+%D0%A6%D0%9A+%D0%9D%D0%90+%D0%91%D0%9A%D0%9F,+%D0%A1%D0%AA%D0%A1%D0%A2%D0%9E%D0%AF%D0%9B%D0%9E+%D0%A1%D0%95+%D0%9D%D0%90+26.%D0%86%D0%86%D0%86.1968+%D0%B3.&hl=en&pid=bl&srcid=ADGEESgGaRa5NQPElRphmGONf2mhIJBiR-BAIFYk0ULTtTFk-jgI4VLSDgzQpT8JeWTSJ8TSHNTBqjKpB3nKr4zNh9Z8yanFCwm0Hlsht-PgjKqjy-BnSv3nt5D_pY6ZglGD4nQFBbJ4&sig=AHIEtbQjZbwzuSVShiTGD-q5_qvRlPwrtg ПРОТОКОЛ “А” № 128 НА ЗАСЕДАНИЕТО НА ПОЛИТБЮРО НА ЦК НА БКП, СЪСТОЯЛО СЕ НА 26.ІІІ.1968 г.], като текст [http://archives.elido.co.uk/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0069&n=000001&g= тук]</ref>.. През 1969 година [[Македонска академия на науките и изкуствата]] под ръководството на [[Михайло Апостолски]] издава първата „История на македонския народ“, която е изпълнена с исторически фалшификации и манипулации. През 1980 година в Скопие е публикуван научния труд „Правилата — Уставот на Македонскиот востанически комятет во Кресненското востание“, достоверността на изложените документи в който са оспорени от българските историографи<ref>[http://www.promacedonia.org/statii/hristov_dimevski.htm Христов, Христо. По следите на една историко-документална фалшификация, в: Исторически Преглед, 1983, кн. 4, с. 100—106]</ref>.
 
През 2000 година [[Божидар Димитров]] издава книгата „[[Десетте лъжи на македонизма]]“ на български и на македонска литературна норма, в която прави опит да обобщи и обори основните тези на македонската историография. Книгата предизвиква широк обществен отзвук и в двете страни, а македониста [[Георги Радулов]] в отговор пише „Кой фалшифицира историята? (ПО ПОВОД “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА НА Б. ДИМИТРОВ”)“<ref>[http://www.makedonika.org/Bojdimi1.htm Георги Радуле, КОЙ ФАЛШИФИЦИРА ИСТОРИЯТА? (ПО ПОВОД “ДЕСЕТТЕ ЛЪЖИ НА МАКЕДОНИЗМА НА Б. ДИМИТРОВ”)]</ref>. По повод честванията на 100 години от [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 2003 година в Република Македония започва издаването на автентични документи и книги, недвосмисленонедвусмислено доказващи българския произход на видни личности от Македония. Професор [[Иван Катарджиев]] издава двата тома на [[Освободителните борби на Македония]] от [[Христо Силянов]] и „Спомените на [[Иван Михайлов]]“<ref>[http://www.macedoniainfo.com/Misirkov.htm Маринов, Чавдар. Сто години Илинден или сто години Мисирков?], macedoniainfo.com</ref>. [[Зоран Тодоровски]] участва в издаването на съвместно издание между институциите на двете държави на „Дневника на [[Кръсте Мисирков]]“ и сборник от документи на [[Тодор Александров]]. Иван Катарджиев, Зоран Тодоровски, [[Антонио Милошоски]] частично или напълно признават българското национално самосъзнание на родени в Македония българи<ref name="ivan">Академик Иван Катарџиев, "Верувам во националниот имунитет на македонецот", интервjу, "Форум": "форум - Дали навистина Делчев се изјаснувал како Бугарин и зошто? Катарџиев - Ваквите прашања стојат. Сите наши луѓе се именувале како „Бугари“...";</ref><ref name="zoran">"Уште робуваме на старите поделби", Разговор со д-р Зоран Тодоровски, www.tribune.eu.com, 27. 06. 2005, също и [http://www.omda.bg/bulg/news/Makedonia/Todor_Aleksandrov.htm тук]</ref><ref>[http://217.16.70.245/?pBroj=1760&stID=34621&pR=7 Проштавање и национално помирување (3), д-р Антонио Милошоски, Утрински Весник, бр. 1760, 16 окт. 2006, ]</ref>. Под ръководството на [[Блаже Ристовски]] през 2009 година МАНУ в два тома издаваправи опит да издаде „Македонска енциклопедия“, която предизвиква негативни реакции в България, Сърбия, Гърция, Албания, Великобритания, САЩ и други държави и е спряна от печат.<ref>[http://www.focus-news.net/?id=l16827&PHPSESSID=ts5cbpv2jv3eauf2u3tqoir2d3 Дзамис, Ставрос, „Македонската енциклопедия” събуди призраците на Балканите], Агенция Фокус, 2.10.2009</ref><ref>[http://obshtestvo.bg-news.eu/index.php?page=news&newsid=1784 Реакции от София, Лондон и албанците в БЮРМ, Косово и в Албания срещу т.нар. „Македонска енциклопедия”], obshtestvo.bg-news.eu, 25.09.2009</ref>.
 
==Основни тези==