Гоно Йотов: Разлика между версии

| портрет= Apostolis Matopoulos Gono Iotov.jpg

| портрет-описание= [[Апостолис Матопулос]] и Гоно Йотов

| описание= гръцки андартски капитан

| наставка=

През октомври [[1904]] година Гоно повежда гъркоманска чета в района на Ениджевардарското езеро. Гоно като местен човек координира действията на пристигналите по късно други гръцки чети, под командването на капитаните Аграс ([[Телос Агапинос]]), Никифорос ([[Йоанис Деместихас]]) и Акритас ([[Константинос Мазаракис]]), които са съставени предимно от гръцки военни от Гърция, непознаващи местните условия в Македония и не владеещи български - езикът на местното население. Тези няколко гръцки чети, базирани предимно в [[Негуш]], повеждат борба с българските чети на ВМОРО в района на [[Ениджевардарско езеро|Ениджевардарското езеро]], под командата на Апостол войвода.

 

Четата на Гоно заедно с първата организирана гръцка чета - тази на капитан Петрилос ([[Константинос Буковалас]]) връща насилствено към [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]] няколко български села, които преди това са приели върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] - [[Зорбатово]] (днес Микро Монастири), [[Кангалич]] (Врахия), [[Кърджалиево]] (Адендро) и [[Постол]] (Пела).

 

От март 1905 година Гоно Йотов и Петрилос се настаняват в колибите Чекри, Али и Лака и започват да водят сражения с българските чети и заедно с пристигналата чета на капитан Аграс започват да нападат околните български села в областта [[Сланица]] - [[Света Марина (Ном Иматия)|Света Марина]] (Агия Марина) на 28 март - отблъснати от селската милиция, [[Янчища]] (Агиос Георгиос), [[Агоре]], отблъснати от милицията, [[Голо село]] (Акролимни), [[Луковища]] (Палеа Ликояни), [[Бозец]] (Атира), отблъснати от милицията. На 14 ноември 1906 г. четите на Гоно и капитан Аграс нападат базата на Апостол войвода при село [[Жервохор]] (Палео Зервохори), но според Христо Силянов са отблъснати с девет убити и няколко ранени, между които самият Аграс.<ref>[http://promacedonia.com/obm2/16b.html Христо Силянов. Борбите към Енидженското езеро, ч.2 (из „Освободителните борби на Македония“, т.II)]</ref> Гръцки източници твърдят, че андартите са постигнали голяма победа.<ref>[http://www.ypodomi.com/giannitsa/hp5.htm Ο Μακεδονικός Αγώνας και η λίμνη των Γιαννιτσών]</ref>

 

Гоно с четата си от около 35 души продължава сраженията с четите на Апостол през цялата 1907 и 1908 година до [[Младотурска революция|Младотурската революция]]. След Хуриета Гоно продължава натиска над ениджевардарските и негушките села за отказване от Екзархията и преминаване към Патриаршията. В края на 1908 година Гоно извършва престъпление и е принуден да замине за [[Атина]], където със спестяванията си си купува хотел и се поставя на разположение на Генералния щаб на гръцката армия. При завръщането си в Македония Гоно е предаден от старите си сподвижници доктор Антонаки и капитан [[Апостолис Матопулос]], и е убит в сблъсък с османска част в Ениджевардарското езеро край село [[Ниси (дем Александрия)|Ниси]] на [[12 февруари]] [[1911]] година.<ref>[http://users.ima.sch.gr/theoarvani/nisi/makedonia-iframe.html# Ο ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΟΣ ΑΓΩΝΑΣ ΣΤΟ ΝΗΣΙ]</ref>

 

==Бележки==