|
== Терминология ==
'''Формална логика''' е термин на [[Кант]], с който ''традиционната„традиционната [[логика]]''“ — а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, — се различава от развитата от самия Кант т.нар. "трансцендентална„текст логика"в кавички“„трансцендентална логика“, в която се обръща внимание не само на логическата "форма"„форма“, но и на предмета, т.е. "съдържанието"„съдържанието“ на познанието. Кант е смятал, че формалната логика е получила завършен вид на практика още при самия [[Аристотел]]. (При [[Хегел]] в известен смисъл се продължава Кантовата програма, като започва да се говори за една по-висша "спекулативна"„спекулативна“ или "съдържателна"„съдържателна“ логика и, дотолкова, самата формална логика получава дори негативни конотации.) Изследванията на немския математик и философ Готлоб [[Фреге]] обаче довеждат до революция — и неподозирани дотогава разширения — на "формалната„формалната логика"логика“ в края на ХІХ век. За да се различава тази "нова"„нова“ логика (''модерната„модерната логика''логика“) от напластената с теоретико-познавателни и психологически въпроси традиционна логика (особено през Новото време, но също и при Кант и Хегел), сега отново започва да се говори за "формална„формална логика"логика“, но този път в положителен смисъл. Други имена, които се използват за същото различение, са "символна„символна логика"логика“, "математическа„математическа логика"логика“ и "логистика"„логистика“ (последното обаче не се използва вече).
Последните наименования имат, разбира се, своето основание, но съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на "стерилността"„стерилността“ на старата логика, те създават впечатление за наличие на принципна граница между ''предметната''„предметната“ област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение "математически„математически логици"логици“ (Шолц, Лукашевич, Бохенски (срв. особено [2])) се налага на свой ред да доказва, че създадената от Аристотел и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логическите изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката "модерна"„модерна“ и "традиционна"„традиционна“ логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своята обхватност, прецизност и философско основополагане, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на силогистиката, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: пропозиционалната и предикатната логика (срв. [1], с. 50, бел. 1).
== Тематика ==
|
