Разлика между версии на „Формална логика“

м
 
== Тематика ==
В този смисъл „''модерната математическа или символна логика е съвременната форма на създадената от Аристотел формална логика''“ (срв. [3], с. 15). Тъй като бурното развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компрометира схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от основание схващането на повечето съвременни логици, че „формална логика“ означава същото като простото „логика“ — т.е. че редом с „формалната“ логика няма една втора „трансцендентална“ или „спекулативна“ логика (ето защо относно предмета на формалната логика срв. тук статията "[[логика]]".) При това съвременно схващане самото говорене за "формална"„формална“ логика, на свой ред, би имало смисъл само тогава, когато с него ''логиката'' в по-тесен смисъл — като теория, чийто предмет е формално-валидното заключаване, — се различава от ''философията на логиката'' като анализ на — лежащите в основата на тази теория — базисни логически категории (в смисъла на металогическа рефлексия върху понятията, с които самата логическа теория описва своите предмети, напр. понятията: изречение, предикат, сингуларен термин, истина, значение, референция, функция, понятие, предмет и др.). В този случай в традицията на Бъртранд [[Ръсел]] се говори за „философска логика“ (други термини са „логическа пропедевтика“ (Паул Лоренцен), „теория за значението“ или „философия на мисълта“ (Майкъл Дамет) и др.).
 
Бел.: От съвременна гледна точка самото традиционно говорене за „формална“ логика (включително и Кантовото) се явява най-малкото дотолкова по-скоро интуитивно, отколкото строго дефинирано (срв. [4], с. 3), доколкото понятието за ''логическа форма'' получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез приложението на т.нар. метод за „формализация“ (който се състои, най-общо казано, в един ''метод за заместване'' на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на ''променливи'' и употребата на специални ''символи'' за получаващите се при този анализ логически константи).
116

редакции