Хуоси

Хуосите (Шаблон:Lang-de) са могъщ древен баварски княжески род, произлизащ от Пфафенвинкел в Горна Бавария.

Те се споменават в Lex Baiuvariorum („Баварско право“), в списъка на старото Племенно баварско херцогство от 635 г., заедно с Троца, Фагана, Хахилига, Аниона и владетелския род на Агилолфингите. Вероятно от тях произлизат Арибоните. От Хуосите произлизат вероятно и Луитполдингите, от които вероятно произлизат и Вителсбахите.

През 8 век членове на фамилията Хуоси основават множество манастири:

• Манастир Бенедиктбойерн (739/740)
• Манастир Полинг (750)
• Манастир Щафелзее (750)
• Манастир Тегернзее (746 или 765)
• Манастир Илмюнстер]] (762)
• Манастир Шледорф (763/772)
• Манастир Шарниц (769/772)

Значими членове на фамилията:

• Хито от Фрайзинг († 835), епископ на Фрайзинг 811/12 – 835.
• Ерханберт († 854), епископ на Фрайзинг 835/836 – 854

Вероятно от род Хуоси са:

• Ато от Фрайзинг († 810/811), епископ на Фрайзинг 783/784 – 810/811
• Маркграф Луитполд († 907) на Каринтия , Бавария и Горна Панония

Литература

• Karl Bosl, Bosls bayerische Biographie. 8000 Persönlichkeiten aus 15 Jahrhunderten. Pustet, Regensburg 1983, ISBN 3-7917-0792-2, S. 380.
• Gertrud Diepolder,Die Herkunft der Aribonen. In: Zeitschrift für bayerische Landesgeschichte 27, 1964, ISSN 0044-2364, S. 74–119.
• Johann Martin Maximilian Einzinger von Einzing, Historische Erläuterung der im uralten bojuvarischen Gesetzbuche aufgezeichneten sechs fürstlichen Geschlechtsnamen Drozza, Huosi, Fagana, Hahilinga, Aenion und Agilulfinger, auf das höchst erfreulichen Jubelfest des im Jahre 1180 wieder an das durchlauchtigste Arnulfische Haus gebrachten Bajerlandes. Strobel, München 1780.