Рогозенско съкровище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Milensc (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 4:
Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на [[6 век пр.н.е.|6]] до първата половина на [[4 век пр.н.е.]]. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен [[траки]]йски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]].
 
Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в [[Регионален исторически музей с художествена галерия "Иван Фунев"(Враца)|Регионалния исторически музей]] във [[Враца]], а около 20 съда са притежание на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в [[София]].Легендата гласиСъкровището е открито на два дяла. Първият дял, който се състои от 65 предмета е открит случайно прес есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3 - 4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство, поради страх от мисълта, че когатодвора едниму орачище започналибъде даразкопан разкопаватот мястотоархеолози къдетои епосевите намереному съкровищетоще багерътбъдат ударилсъсипани. В последствие обаче, в началото на нещоянуари здраво1986 тегодина, спрелитой занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира,слезли че това е наистина една много ценна находка и виделиведнага се обажда в Регионалния исторически музей - Враца за откритото имане. Археолозите Боган съдНиколов,взели гоСпас Машов и продължилиПламен Иванов реагират веднага и такав cсъщият всичкитедвор, 165на съда4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
 
Съкровището тежи повече от 20 кг., изработено през 5 и 6в. пр.н.е. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един-името на сина му Керсеблепт.