Констант II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 28:
== Управление ==
Констант II идва на власт след отстраняването на мащехата си Мартина и брат си Хераклеон, които са осакатени и заточени. Води активна, но не много удачна, външна политика. Управлението му се отличава с тежки борби за оцеляване на империята пред арабската експанзия.
===Войни с арабите===
===Походи на Балканите===
[[Image:Constans II tremissis 81089.jpg|thumb|дясно|250px|Монета на Констант II]]
Империята води кампании срещу [[славяни]]те на Балканския полуостров, като ок. 658 г. подчинява тези които са населили Гърция и Тракия. Констант II води успешно нахлуване в земите им северно от Дунав. Пленените славяни са заселвани в обезлюдените райони на Мала Азия и принудително са включвани в ромейската войска.
===Религиозни бунтове и борби===
През управлението си Констант II търси компромис в спора между ортодоксалните християни и поддръжниците на [[монотелизъм|монотелизма]], учение поддържано от Ираклий и популярно в източните провинции, но отхвърлено от духовенството на запад. Няколко синода обявяват политиката на Констант за еретична. Религиозния конфликт прераства във военен когато през 646-7 г. в [[Картаген]] избухва бунта на местния [[екзарх]] [[Грегорий]], който, окуражен от африканските епископи, се обявява за император. Грегорий загива на следващата година в битка срещу напащите арабски сили. Това слага край на бунта, но не и на разногласията. През 648 г. Констант II издава едикт с който заема позицията на безпристрастност между двете фракции и забранява публичните дискусии на догмата. На Латеранския събор в Рим през 649 г. западните епископи отхвърлят тези решения и отлъчват източните патриарси, които поддържат тезата на монотелизма. Това предизвиква ответната реакция на императора – той заповядва на равенския екзарх [[Олимпий]] да арестува папа [[Мартин I]], но на свой ред Олимпий също отказва да се подчини и се обявява за император от 649 до 653 година. Зает с отбраната срещу арабите, Констант не е в състояние да отдели армия за потушаване на бунта. Едва след като Олимпий умира, новоназначеният екзарх на Равена изпълнява нареждането на Констант II и папата е заточен в [[Херсон]] до смъртта си. Наказани са и другите духовници, недоволни от политиката на императора.
===Оттегляне на запад===
След като през 660 г. Констант II заповядва убийството на брат си Теодосий, когото подозира като евентуален съперник за престола, неговото управление протича под знака на силна опозиция от страна на народа в Константинопол. Обществената ненавист срещу императора се засилва, поради което той решава да напусне столицата и да замине на запад, в Сицилия, където установява императорския двор.
Line 47 ⟶ 52:
Убит е от заговорници в банята на 15 септември 668 г. – както твърди [[Теофан Изповедник]] един от слугите на императора го пребива до смърт със сапунерка.
{{commons|Constans II}}
* [http://www.roman-emperors.org/Constan2.htm Constans II (641-668 A.D.), R. Scott Moore ] De Imperatoribus Romanis
|