Солунски фронт: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 52:
 
=== Военна загуба ===
Първата световна война е военно загубена от Централните сили и Германия с пропадане усилията за пробив на западния фронт през лятото на 1918 г. На [[8 август]] се установява, че германските армии са загубили всичките си придобивки от петте офанзиви проведени от [[март]] до [[юли]]. В немскиятнемския главнокомандващ [[Паул фон Хинденбург|Хинденбург]], както и в неговият заместник [[Лудендорф]] настъпва трагичен прелом. И двамата са на мнение, че войната на фронта е загубена. Самият Лудендорф нарича по-късно този ден (8 август 1918) {{цитат|най-черния за германската армия в световната война|}}. На [[13 август]] Хинденбург свиква в главната си квартира в [[Спа]] политическо съвещание, на което военното командване на [[Райх]]а прави на политическото ръководство на империята откровението, че {{цитат|германската армия не е в състояние да сломи противника с офанзивни действия, а с дефанзивни действия войната не може да бъде спечелена|}}. Предложението е, {{цитат|да„да се сключи по дипломатически път по-скоро мирмир“.{{източник|}}. На следващия ден, ([[14 август]] 1918) в [[Берлин]] заседава ''коронният съвет'' под председателството на кайзера. Решава се, да се търсят пътища за сключване на примирие.
 
Пробивът при Добро поле на Солунския фронт е закономерна военна развръзка и следствие от изначалната [[геополитика|геополитическа]] загуба на войната от страна на Германия, чийто военен крах се слага с провала на лятната немска военна офанзива на западния фронт през 1918 г. [[Излизане на България от Първата световна война|Излизането на България от Първата световна война]] единствено ускорява необратимия процес към капитулация на страните от Централните сили. В случая той е [[безусловна капитулация|безусловен]]. Развръзката е обусловена от ограничените ресурси на страните от Централните сили, както и от влизането на Съединените щати във войната на страната на Антантата.