Дървена църква: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
без неподкрепена с източници информация |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:CrkvaBrvnaraPranjani.jpg|thumb|300px|Дървената църква в [[Праняни]] до [[Горни Милановац]] издава характера на поселището в [[Шумадия]]]]
[[Картинка:Cascade Church in Norway.jpg|thumb|300px|Стъпаловидна дървена църква в Норвегия (1190 г.)]]
'''Дървена църква''' е всяка църква, която е построена от трупи, като тези църкви се срещат в региони, в които дървесината е достъпен строителен материал, като например в [[Русия]], [[Полша]], [[Словакия]] и страните на [[Скандинавски полуостров|Скандинавския полуостров]], [[Сърбия]] и другаде. В Норвегия, съществуват дървени църкви още от времето на [[викинги]]те.{{източник|}}
Съществувалата в [[Цариград]] преди [[Освобождение]]то дървена и дарена църква (извън българските земи) за църковните нужди, в която е прогласена [[Българска екзархия|Българската екзархия]], веднага след Освобождението и до края на 19 век е заменена с желязна трикорабна конструкция от най-модерен тип за времето си.▼
Дървените църкви характерни за гористите местности на Динарите, започнали да се строят и в [[Шумадия]] усилено по времето на [[Второ сръбско въстение|Второто сръбско въстание]]. Те присъствали на тази територия от малко по-рано - от началото на 18 век, донесени от [[хери]]те.▼
==В Сърбия==
Тези [[Херцеговина|херцеговинско]]-[[Зета|зетски]] загорски църкви са по принцип неголеми, освен това са много скромни, но понякога и посвоему приветливи, отразявайки ѝ историята по време и място, посредством възникването си.▼
▲Дървените църкви характерни за гористите местности на Динарите, започнали да се строят и в [[Шумадия]] усилено по времето на [[Второ сръбско въстение|Второто сръбско въстание]]. Те присъствали на тази територия от малко по-рано - от началото на 18 век, донесени от [[хери]]те.{{източник|}}
Според легендата, турците позволили на херите тези църкви да бъдат построени върху предварително отредени парцели за тази цел, но под условието, че херите могат да ги построят за една нощ. Разбира се, нито една от тези църкви не може да бъде изградена толкова бързо, но това говори много за обстоятелствата и най-вече за [[политика]]та, при която те са създадени, а и бързината, с която са построени.▼
▲Тези [[Херцеговина|херцеговинско]]-[[Зета|зетски]] загорски църкви са по принцип неголеми, освен това са много скромни, но понякога и посвоему приветливи, отразявайки ѝ историята по време и място, посредством възникването си.{{източник|}}
Запазените дървени църкви в Сърбия са на около 200 години и сами по себе си не показват признаци на упадък, което е добър показател за надеждността на строителната дървесина от която са изградени. В Норвегия, съществуват дървени църкви още от времето на [[викинги]]те.▼
▲Според легендата, турците позволили на херите тези църкви да бъдат построени върху предварително отредени парцели за тази цел, но под условието, че херите могат да ги построят за една нощ. Разбира се, нито една от тези църкви не може да бъде изградена толкова бързо, но това говори много за обстоятелствата и най-вече за [[политика]]та, при която те са създадени, а и бързината, с която са построени.{{източник|}}
Най-интересната особеност на сръбските дървени църкви тип [[Стари Влах|старовлашка]] колиба е тяхната мобилност и преносимост - всяка една дървена църква може да бъде бързо и лесно демонтирана и отново събрана на друго място.▼
▲Запазените дървени църкви в Сърбия са на около 200 години и сами по себе си не показват признаци на упадък, което е добър показател за надеждността на строителната дървесина от която са изградени
Като правило, старовлашката дървена къща е отделена от църквата. Типичните сръбски селища са от разпръснат, а не от сгрупиран тип, каквито са моравските, респективно българските поселища.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>▼
▲Най-интересната особеност на сръбските дървени църкви тип [[Стари Влах|старовлашка]] колиба е тяхната мобилност и преносимост - всяка една дървена църква може да бъде бързо и лесно демонтирана и отново събрана на друго място.{{източник|}}
▲Съществувалата в [[Цариград]] преди [[Освобождение]]то дървена и дарена църква (извън българските земи) за църковните нужди, в която е прогласена [[Българска екзархия|Българската екзархия]], веднага след Освобождението и до края на 19 век е заменена с желязна трикорабна конструкция от най-модерен тип за времето си.
▲Като правило, старовлашката дървена къща е отделена от църквата. Типичните сръбски селища са от разпръснат, а не от сгрупиран тип, каквито са моравските, респективно българските поселища.<ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
== Източници ==
Line 22 ⟶ 24:
== Вижте също ==
* [[Народни градежи в Сърбия]]
[[sr:Црква брвнара]]
| |||