Гвианско плато: Разлика между версии

[[Файл:Mt_Roraima_in_Venezuela_001.JPG|thumb|right|260px|[[Връх Рораима]] - най-високият връх в ГвиянскатаГвианската планинска земя]]

Типични за Гвианската планинска земя са т.нар. '''тепуи''', - масивни плата от пясъчник, които се извисяват като същински гигантски непревземаеми цитадели сред [[Екваториалниекваториални гори|тропическата джунгла]]. Тези планински образувания тук са повече от 100 на брой и се издигат на височина над 2500 метра. Най-високата е [[Неблина]] (3014 метра), намираща се на територията на [[Бразилия]], точно на границата с [[Венецуела]].

Счита се, че това е може би най-старата суша на планетата, тъй като образуването и започнало преди близо 2 милиарда годинигод., когато [[Южна Америка]] и [[Африка]] били свързани като част от континента [[Гондвана]]. Когато преди около 100 милиона години обаче двата2-та континента се разделили и климатът на района станал значително по-влажен, планинската система била подложена на силна [[ерозия]]. Отломките от ерозиралите планини се наслоили и образували огромен блок от пъсъчник, който се издигнал от движението на земните пластове и се напукал. Уязвимите му места се разрушили вследствие на ерозията, изветрянето и обилните дъждове.

Така от него са останали само извисяващите се плосковърхи планини, изолирани като своеобразни "острови" сред околните равнини и високи плата, заети от дъждовни и непроходими [[екваториални гори]].

Гвианската планинска земя се посочва като едно от местата с най-голямо [[биоразнообразие]] на планетата. Тъй като районът е много слабо изследван заради това, че е много трудно достъпен, вероятно много от растенията и животните, които се срещат тук са все още непознати на науката. Затова се смята, че това е регионът с най-голямо биоразнообразие в света.

Тук се срещат много растителни и животински видове, характерни за [[Амазонската низина]], но голяма част от местните видове са [[ендемит]]и, т.е. срещат се само тук. Типични ендемити са множество видове [[орхидеи]], хищните растения от вида [[Heliamphora]], родствени на [[сарацения|сарацениите]] и на [[непентес]]ите от [[Азия]]. Те се хранят освен с [[насекоми]] и с дребни [[птици]], попаднали в каничките им, където се разграждат от ензимите на растението. Огромен брой ендемити има и сред [[насекоми]]те, [[земноводни]]те, [[влечуги]]те, [[бозайници]]те и [[птици]]те. Сред най-невероятните създания, ендемити за региона, освен хищните растения са и малка крастава жаба, дълга 25 мм. и [[гъби]], които убиват насекоми и растения, като им впръскват отрова.

Гвианските планини могат да се определят като същински рай за [[орхидеи]]те, тъй като тук се срещат повече от 10  000 вида, своеобразен рекорд в световен мащаб. От едрите животни тук се срещат [[тапир]]и, [[пума|пуми]], [[ягуар]]и, [[анаконда|анаконди]], [[боа]], огромни [[крокодили]], някои от които дълги над 7 метра, множество [[примати|маймуни]], а също и [[папагали]], [[тукан]]и, [[ленивец|ленивци]] и др.

Гвианската планинска земя е един от най-слабо изследваните райони на планетата. На много места тук все още не е стъпвал човешки крак. Когато европейците достигат [[Южна Америка]], те не навлизат в територия до края на 19 век. Опасната природа на Гвиана е държала на страна колонизаторите, които не се осмелявали да навлязат тук. Единствената по-ранна експедиция е тази на английският изследовател [[Уолтър Райли]] през 1595 г., но той проучва само района близо до река [[Ориноко]] и не навлиза във вътрешността.

Едва през 1884 г. английският ботаник [[Едуард Търн]] провежда експедиция, която достига връх [[Рорайма]] и донася оттам непознати растения, земноводни и насекоми. Този непознат свят е вдъхновил големият английски писател [[Артър Конан Дойл]] да напише своя роман "Изгубеният свят", в който се разказва как една експедиция в Гвианската планинска земя открива там праисторически животни, сред които динозаври и питекантропи.

[[Категория:ГеографияПланини навъв Венецуела]]