Разлика между версии на „Жул Масне“

Завръща се в Париж, където се отдава на творческа дейност. Пише опери, сред които и „Кралят на Лахор“. През 1878 е назначен за професор в Консерваторията и при него се обучават [[Гюстав Шарпантие]], [[Ернест Шосон]], [[Джордже Енеску]], [[Анри Феврие]], [[Шарл Кьоклен]], [[Алберик Маняр]], [[Габриел Пиерне]], [[Анри Рабо]], [[Флоран Шмит]] и др.
 
През 1884 пише най-известната си опера, [[Манон]], по романа [[Манон Леско]] на [[абат Прево]]. Други известни негови опери са Дон Кихот, [[Иродиада]], [[Сид (опера)|Сид]], [[Жонгльорът от Нотър Дам (опера)|Жонгльорът от Нотър Дам]] и [[Вертер]], по романа на [[Гьоте]] „[[Страданията на младия Вертер]]“.ВИЖ - НОВА КНИГА ЗА ОПЕРАТА В 2 ТОМА ОТ ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, СОФИЯ, 2002.
 
== Източници
Анонимен потребител