Артур Непокойчицки: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Ред 15:
 
Артур Непокойчицки е роден на 8 декември 1813 г. в гр. Слуцк (Русия). Семейството е на потомствен беларуски дворянин. Ориентира се към военното поприще. Завършва Пажеския корпус (1832). Действителна военна служба започва като кадет в Преображенския гвардейски полк. Участва във военните действия в [[Кавказ]](1841-1847). Военно звание [[генерал-майор]] от 1849 г. Участва в Унгарската кампания. По време на [[Кримска война|Кримската война]] се бие при [[Браила]], [[Мачин]], [[Силистра]] и [[Севастопол]]. Началник-щаб на V-и Армейски корпус. [[Генерал-лейтенант]] (1855). Началник-щаб на V-а Армия. Награден е с висшия военен Орден " Свети [[Александър Невски]] ". Повищен е последователно в звание генерал от пехотата (1868) и генерал-адютант (1874). Председател на военно-кодификационната комисия (1859-1876). Член на Военния съвен на Руската армия от 1874 г. Разработва основите на плана за кампанията в Средна Азия.
 
===Участие в Руско-турската война (1877-1878)===
При подготовката на войната е назначен за началник на Полевия щаб на Действащата Дунавска руска армия. Участва под командването на император [[Александър II (Русия)|Александър II]], великия княз [[Николай Николаевич]] и военния министър генерал-лейтенант [[Дмитрий Милютин]] в реализиранено на стратегическия план на войната, разработен от генерал-лейтенант [[Николай Обручев]]. Непрекъснато е на театъра на военните действия и неотклонно следва плана на войната. Негов помощник и близък сътрудник е генерал-майор [[Казимир Левицки]]. Управлява с невъзмутимо спокойствие планирането и реализирането на военните операции. Поощрява маневрените действия на временно сформирани сборни отряди и колони при реализирането на оперативни задачи. Взема участие при определянето на стратегическите решения за хода на войната на съвещания при императора и военни съвети. Не на всички съвременници се харесва неговата ''неторопливост''( мудност ), ролята му на посредник при уреждането на конфликтите във висшето руско командване и неуредиците в материалното снабдяване на войската от компанията " Грегер, Горвиц и Коган ". На 19 януари 1878 г. заедно с генерал-майор Левицки подписва в [[Одрин]] , „Условията за примирие между Русия и Турция“ ([[Одринско примирие]]).
 
===След войната===
 
Награден с Орден „Свети Георги“ III ст. за преминаването на р. Дунав при [[Зимнич]]-[[Свищов]] и Орден „Свети Георги“II ст. за превземането на [[Плевен]]. Член на Държавния съвет от 1878 г. Почетен щеф на 54-и Мински Пехотен полк.
 
Ред 28:
 
{{СОРТКАТ:Непокойчицки, Артур}}
[[Категория:Генерали]]
 
[[Категория:Руски офицери]]
 
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]