|
Протокола има няколко предимства лесно се имплементира и управлява. Създава малко допълнителен служебен трафик м/у маршрутизаторите. Не е много стабилен при по големи и нарастване на мрежата.
RIP може да се използва на крайни хостове или шлиюзовешлюзове. Работи в/у UDP и IP използвайки UDP порт 520, той функционикафункционира като протокол от мреживиямрежовия слой. RIP използва разстоянието като основната характеристика за определяне на най-добър маршрут колкото по-късо е разстоянието, толкова по-добър е маршрутът. Когато до местоназначението има множество маршрътизаторимаршрутизатори, маршрутизаторът, изпълняващ RIP , избира маршрътамаршрута, който има най-късо разстояние за най-добър маршрут и го инсталира в маршрутната таблица, след това използва тази информация за препращане на дейтаграмите.
Незевисимо от това, че е един от най-популярните протоколи, използвани днес, RIP има следните недостатъци:
* Той е класов мапшрутизиращ протокол и следователно не поддържа VLSM маски
Съществуват две версийверсии на RIP: RIPv1 и RIPv2.
Предназначен да се справи с някои от ограниченията на RIPv1, RIPv2 включва някои разширени възможности като поддръжка на автентикацияавтентификация и способност за разделяне на подмрежи. Някои организации преминаха на RIPv2 при използуването на защитни стени. Но те използват RIPv2 защото им е необходима поддръжката на VLSM маски. Други маршрутизиращи протоколи, каквито са маршрутизиращите протоколи, отчитащи състоянието на връзките, бяха разработени, за да премахнат ограниченията на RIPv1 и предлагат много по-добри критерии за избор на маршрут, намалена консумация на пропускателна способност и по-бърза конвергенция от тези на RIPv2. Стойността на полето версия разбира се има стойност 2.
Въведено е поле Етикет на маршрут, което съдържа информация дали дадените маршрути са генерирани от протокол RIP или от някой друг маршрутизиращ протокол.
Въведено е поле за маска на подмрежа, отнасяща се за IP адреса от предишното поле.
| 