Голяма базилика в Плиска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
м {{commonscat|Old Basilika,Pliska}} |
||
Ред 1:
{{Музей
| музей = НИАР "Плиска" {{Br}} комплекс "Голяма базилика"
| снимка =
| описание = Голямата базилика
| място = [[Плиска]], [[България]]
| тематика = [[История на България]]
| основан =
| номер = 96
| лятно = април – октомври <br> 9.00 – 20.00 ч.
| почивни-лятно = 24 май, 24 и 25 декември
| зимно = ноември – март <br> 9.00 – 17.00 ч.
| почивни-зимно = 1 януари, 3 март
| директор = ст.н.с. д-р Дечко Лечев
| адрес = гр. Плиска, Област Шумен
| телефон = (05323) 20 12
| страница = http://museum-shumen.psit35.net/k5.html
}}
'''Голямата базилика''' е религиозно-дворцов комплекс, включващ [[катедрала]], архиепископски [[дворец]] и [[манастир]], разположен край [[Национален историко-археологически резерват Плиска|Националния историко-археологически резерват "Плиска"]].
Завършена е около 875 г. и със своите 2920 кв. м е била най-голямата християнска катедрала в средновековна [[Югоизточна Европа]]. Комплексът представлява важен паметник на ранно-средновековната [[българска култура]] от нейния християнски период – от втората половина на IX до средата на XI век. В продължение на около 250
Сградата е изградена върху т. нар кръстовиден мавзолей, който предизвиква много дебати сред учените. Открит е от [[Тотю Тотев]] и една от най-загадъчните сгради в първата българска столица. Очевидно е сакралното му значение за древните [[българи]], тъй като след това на същото място е разположен самият олтар на Голямата базилика. Хипотезата на проф. [[Станчо Ваклинов]] е, че това са останките от непознат тип български езически храм.
Според историческия музей в [[Шумен]] преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно-християнски комплекс мартириум, съставен от кръстовиден храм и кладенец-[[аязмо]]. [[Павел Георгиев]], участвал в нейното проучване, изказва предположението, че откритата под основите на базиликата сграда е именно мартириум (гробница на светец, загинал като мъченик за вярата) на първия български мъченик св. [[Енравота|Боян Енравота]], екзекутиран за предателство към отечествените традиции от брат си кан [[Маламир]] около 832 г. По време на неуспешния бунт на привържениците на езичеството през 865 г., мартирият бил разрушен. В знак на тържеството на християнството в България цар [[Борис I]] (племенник на Енравота) става ктитор на изградения на мястото на мартириума нов храм и с това обвързва новата религия с аристократичен исторически паметник като мартириума.
Ред 27:
[[Image:Old Basilica in Pliska Reconstruction.JPG|дясно|thumb|270px|Автентичен макет на голямата базилика в историческия музей в Плиска]]
От изследваните части на Голямата базилика се вижда, че архиепископската резиденция се разполага в дворовете на север и на юг от храма, като в северния двор е проучен жилищен дворец, а на запад от него – баня с хипокауст. На юг от базиликата е проучена триделна сграда, в която са се помещавали дидаскалейон (училище) и скрипторий. Дидаскалейонът е доказателство, че освен богослужебните книги в комплекса са се изучавали [[право]], [[архитектура]] и [[строителство]]. Тук вероятно са работили и приетите през 886 г. от цар [[Борис I]] ученици на [[Кирил и Методий]], положили началото на [[Преславска книжовна школа|Плисковско-Преславската книжовна школа]] на славянски език.
Некропол с гробове на членове на монашеското братство е изследван в двора на югозапад от базиликата, а светски некропол с гробове на аристократи е намерен пред аспидите на базиликата. Манастирските помещения обхващат двора на север от резиденцията. Централно място заемат кухнята и трапезарията. В източното крило на двора е открита двуетажна сграда с 10 еднакви помещения-килии, в които живели монасите. В средата на двора е големият манастирски кладенец, а в съседство с него – втората баня, която е била с хипокауст и кръстокуполна конструкция.
==Галерия==
<center><gallery>
Image:Old Basilica in Pliska 4.JPG|Краят на притвора на храма
Image:Old Basilica in Pliska 2.JPG|Изглед от кораба на храма
Image:Old Basilica in Pliska 6.JPG|Лявата част на Светия олтар
Ред 46:
== Вижте също ==
{{commonscat|Old Basilika,Pliska}}
* [[Национален историко-археологически резерват "Плиска"]]
* [[Плисковско-Преславска култура]]
| |||