Конфуцианство: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 31:
 
След смъртта на Конфуций неговите многобройни ученици и последователи формират набор от насоки, които през 3 в.пр.н.е. вероятно вече били около десетина. За негови духовни последователи се приемат и двата мислителя [[Мън цзъ]] (孟子) и [[Сун цзъ]] (荀子). Конфуцианството се превърнало в авторитетна политическа и идейна сила. То трябвало да удържи на конкуренцията на други авторитетни политико-философски школи в Древен Китай - [[моизъм]] (墨家, mòjiā) и [[легизъм]] (法家, fǎjiā). Учението на последното от тях дори се превърнало в официална идеология на първата китайска империя [[Цин]] (221 — 209 г.пр.н.е.). Стигнало се дотам, че император [[Цин Шъхуан]] (управлявал в периода 246 — 210 г.пр.н.е.) през 213 г.пр.н.е. извършил жестоки репресии против конфуцианците. Значителна част от учените бива отстранена от политическия и интелектуален живот на империята, а 460 опозиционни дейци са погребани живи. Унищожени били и конфуциански книги, а тези, които достигнали до наши дни представляват възстановки по устни предания създадени през 2 век пр.н.е. до новата ера. Този период на развитие на конфуцианството се нарича ранно конфуцианство.
 
Устояло на жестоката конкурентна борба при следващата династия [[Хан (династия)|Хан]] (206 г.пр.н.е. — 220 г.) конфуцианството се превръща в официална идеология на империята. През този период възникват и качествени изменения в развитието на конфуцианството като учението се разделило на ортодоксално (古文經學) и неортодоксално (今文經學). Представителите на първото течение потвърждават неприкосновеността на Конфуций и учениците му, както и абсолютната стойност на техните идеи и неизменността на заветите им. Отричат всякакви опити да се преразгледа наследство на Учителя. Представителите на втората тенденция са оглавявани [[Дун Чжуншу]] (179 — 104 г.пр.н.е.), който често е наричан и с прозвището „Конфуций от Хан“. Неортодоксалните конфуцианци настояват за творчески подход към древните учения. Дун Джуншу създава последователна доктрина, която обхваща всички прояви на природата и обществото, и ги дефинира с помощта на теорията за обществен и държавен строй, която е основана от Конфуций и Мъв цзъ.
 
== Външни препратки ==