Ум Кулсум: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки по ен: |
добавки по ен: |
||
Ред 41:
През 30-те години влиянието на Ум Кулсум надхвърля чисто артистичните среди. Тя често изнася частни концерти за египетското краско семейство, а негови представители се появяват и на нейни публични изпълнения. През 1944 година крал [[Фарук I]] ѝ връчва най-високата степен на [[Орден „Нил“|Ордена „Нил“]], най-висшето държавно отличие на Египет. Малко по-късно отношенията на Ум Култум с кралското семейство се влошават, след отказа да се омъжи за един от чичовците на краля, който тя приема като тежка лична обида.
В началото на 40-те години Ум Кулсум прекратява дългогодишното си сътрудничество с Мохамед ел-Касабги. Причините за това не са напълно изяснени, но се предполага, че може би раздялата им е свързана с неуспеха на филма „Аида“, включващ композиции на Ел-Касабги и мотиви от операта на [[Джузепе Верди]]. Приблизително по същото време Ел-Касабги започва да композира често за сирийската певица [[Асмахан]].
Следвайки промените в популярните вкусове, след раздялата с Мохамед ел-Касабги Ум Кулсум започва да работи често с композитора Закария Ахмад и поета [[Махмуд Байрам ел-Тунизи]]. Стилът ѝ претърпява драматична промяна от модерните романтични песни на 30-те години към по-силно свързани с местната египетска традиция изпълнения.
=== Златен период ===
В края на 40-те години Ум Кулсум започва да разчита все повече на младия композитор [[Риад ел-Сомбати]], присъединил се към нейния екип няколко години преди това. Макар и повлиян от Ел-Касабги, особено през ранните си години, Ел-Сомбати пише по-лирични композиции, които са добре посрещнати от публиката на Ум Кулсум. В резултат на сътрудничеството на Рами с Ел-Сомбати и на Ел-Тунизи с Ахмад през следващите години Ум Кулсум създава едни от най-популярните си изпълнения, като това време често е определяно като нейния Златен период.
През 1946 година, по време на един от редовните си концерти, Ум Кулсум изпълнява „Попитай сърцето ми“, религиозна поема на класически арабски, написана от [[Ахмад Шауки]] по музика на Ел-Сомбати. Макар че тази форма е необичайна, песента се превръща в голям успех, припомняйки ранните години на певицата и утвърждавайки Ел-Сомбати като водещ композитор на музика за стихове на класически арабски. През следващите години тя изпълнява още няколко подобни песни по стихове на Шауки и музика на Ел-Сомбати. Сред тях е „Пророкът се роди“ от 1949 година, която предизвиква политически коментари с един от стиховете, описващ [[Мохамед]] като „имамът на социалистите“. През 1950 година, на върха на своята кариера, Ум Кулсум изпява композиция на Ел-Сомбати по текст на Ахмад Рами, смятан от самия поет за неговия шедьовър - превод на класически арабски на рубаите на [[Омар Хаям]].
Поради връзките ѝ с кралския двор, след [[Египетска революция (1952)|Египетска революция]] Ум Кулсум изпада в немилост, като излъчването на нейни изпълнения по радиото е забранено, но това положение не продължава дълго.
| |||