Разлика между версии на „Художествено произведение“

редакция без резюме
{{редактирам}}
'''Художественo произведениe''' (понякога наричано и с пълното си име '''Художествено произведение на изкуството''') е [[повест]]вователно или [[информация|информативно]] [[произведение на изкуството]], което описва, частично или изцяло, обекти или събития, които не са [[Реалност|действителни]], а [[Въображение|въображаеми]], измислени от [[автор]]а. Такива са произведенията на [[художествена литература|художествената литература]], както и голяма част от тези на [[театър]]а и [[Кинематография|киното]]. Художествените произведения се различават от [[Документално произведение|документалните]], като [[Биография|биографиите]] или [[История|историческите текстове]], които се занимават с реални (или поне приемани за реални) събития, описания и наблюдения.
 
 
В поезията често се използват форми и конвенции за придаване на различно значение на думите или за да се предизвика емоционална реакция. Средства като [[асонанс]], [[алитерация]], [[ономатопея]] и [[ритъм]] служат за постигане на [[музика]]лен или [[Заклинание|заклинателен]] ефект. Използването на [[Двусмислица|двусмислици]], [[символизъм]], [[ирония]] и други елементи на поетичния стил често оставят поезията отворена за различни интерпретации. По сходен начин [[метафора]]та, [[сравнение]]то и [[метонимия]]та<ref>{{cite book | last = Strachan | first = John R | coauthors = Richard G. Terry | year = 2000 | title = Poetry | publisher = Edinburgh University Press | location = | pages = 119 | isbn = | lang = en | ref = harv}}</ref> създават връзки между иначе различни образи. Сходства във формата на отделните стихове се създават чрез римата и ритъма.
 
== Елементи ==
=== Сюжет ===
==== Въведение ====
Това е началният елемент от сюжета на драматическа или епическа литературна творба, с който читателят се запознава с [[време]]то, [[място]]то и [[обстановка]]та, в която се развива [[действие]]то. Той също така научава първите сведения за някои от главните действащи лица и отношенията между тях, и се подготвя за сюжетната завръзка.
 
==== Завръзка ====
[[Завръзка]]та е много важна част от [[композиция]]та на [[сюжет]]а в едно епическо или драматическо литературно произведение, с която се поставя началото на действието. Завръзката е повратният [[момент]], когато определено събитие, действие или решение за действие дава тласък на по-нататъшното развитие и усложняване на [[конфликт]]а. Така породилата се сюжетна верига от противоречия и противодействия между част от героите води до достигане на кулминацията на творбата и логическата развръзка.
 
В класическата [[драма]] като завръзка се определя моментът, в който след силна вътрешна [[борба]] главният герой прави избор, взема решение и предприема стъпки към осъществяването му. По-мащабните епически творби могат да съдържат различни преплитащи се сюжетни линии, поради което могат да съдържат няколко завръзки.
 
==== Кулминация ====
[[Кулминация]]та е връхната точка на напрежението в едно сюжетно литературно произведение, най-силният момент в конфликта, в който антагонистичните персонажи влизат в [[сблъсък]] един с друг и една от страните, нанасяйки решителен удар, предопределя развръзката в произведението.
 
Кулминацията е логическа последица от развитието на характерите на героите, но понякога не е лесно предвидима, макар и предчувствана. Тя зависи от всичко, направено до този момент.
 
Различните [[жанр]]ове имат различни особености на кулминацията. В драматичните произведения и кратките епически форми действието обикновено е съсредоточено около един конфликт, от който произтича една кулминация. В по-мащабните епически произведения, в които са разгърнати повече на брой сюжетни линии, може да има няколко кулминации, но една от тях винаги се явява водеща и изпъква пред останалите.
 
==== Развръзка ====
[[Развръзка]]та е друг основен и решаващ елемент от сюжета, който е заключителен [[епизод]] или [[сцена]], настъпващ след кулминационния момент и предхождащ [[епилог]]а. Обикновено развръзката съвпада с края на сюжетното развитие и е логически резултат от конфликта и противоречията между антагонистичните персонажи. Развръзката е важна за сюжета, защото по художествен път доказва основната [[идея]] на произведението.
 
Развръзката понякога настъпва рязко и внезапно, докато има случаи когато настъпва по-бавно и последователно. Случва се и сюжетът да направи изненадващ обрат и тогава развръзката обикновено има [[хумор]]истичен оттенък. На изненадата в развръзката често разчитат и творбите от криминалния жанр. Възможно е да има и няколко различни развръзки, които могат и да не съвпадат по време.
 
Естественото развитие на сюжета предполага развръзката да се намира в заключителната част на творбата, но понякога писателите прилагат обратния похват, като я разполагат композиционно в самото начало с цел да събудят читателския интерес или да обяснят мотивите си за написване на творбата. В тези случаи развръзката отново е логическо следствие от развиващата се сюжетна линия, но с тази структура и употребата на ретроспекция се целят и допълнителни внушения у читателите.
 
==== Епилог ====
Епилогът е най-последната част в сюжета на дадено литературно произведение, която разкрива съдбите на героите след развръзката в творбата. В епилога могат да се доизяснят някои техни взаимоотношения и мотиви, да се хвърли светлина върху [[интрига]]та и причините за конфликта, описан в произведението, или се използва от автора за отправяне на определени послания към читателите. Композиционно, тази част от творбата се смята за несъществена, освен ако не е обхваната и органично свързана с художествения замисъл на автора.
 
В старогръцката драма именно в епилога авторът разкрива замисъла си, представя своето тълкувание на представените събития, защитава актьорската игра. В съвременната литература се среща сравнително рядко.
 
== Източници ==
 
[[Категория:Литература]]
{{изкуство-мъниче}}
 
[[an:Ficción]]