Въстание на наемниците на Картаген: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
м →Развой |
||
Ред 30:
[[Файл:Mercenary war map-fr.svg|300px|thumb|Развой на бойните действия по време на въстанието]]
[[Файл:Djebel Ressas.jpg|300px|thumb|Мястото на финалната битка край дефилето Топор]]
Като за начало наемниците задържат картагенския платец Гаскон с парите и неговите хора като заложници в своя лагер. След това Спендий и Мато заедно с другите предводители [[гали|галът]] [[Автарит]] (предводител на [[келти]]те) и [[Зарксас]] (предводител на [[балеари]]те), започват да призовават в армията си [[либийци]]те, обещавайки им освобождение от властта на Картаген, според [[Полибий]], като по този начин към тях се присъединяват около 70-хиляди либийци, както и 2000 [[нумидийци]], водена от царя си [[Нар
Ситуацията става много напрегната за Картаген. Командването на картагенската армия е поделено между Ханон Велики и Хамилкар Барка (въпреки враждата му с някои влиятелни членове на картагенската знат, в това число и Ханон), малко след завръщането на последния от Испания. Хамилкар нанася няколко поредни поражения на въстаниците, на реките Спендий и Багради. Това развитие на войната кара нумидийците водени от [[Наравас]] срещу обещания за помилване да започнат да обмислят да се завърнат под картагенска власт. Тази картагенска тактика води до печеливши резултати и на останалите бунтовници, на брой около 700, са им отрязани ръцете и краката и са хвърлени в яма да се гърчат предсмъртно в ужасни болки. Отказано им е погребение. С ужасно насилие, въстанието е потушено, а бунтовниците безмилостно изтребени.
| |||