Разлика между версии на „Северна Добруджа“

м
добруджански немци
м (добруджански немци)
{{Основна|Добруджански въпрос}}
 
До 1877 година областта е в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], със значителна част [[българи|българско]] население, част от [[Велика България (политическа концепция)|Българското землище]] очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След [[Освобождение на България|освободителната]] за България Руско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на рука Дунав, [[Руска империя|Руската империя]] отнема от Румъния територията на бесарабия, като йи&#768; определя Северна Добруджа за компенсация. В [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от трети март [[1878]] година границата между България и Румъния се определя както следва: ''„Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на [[Тулчански санджак|Тулчанския санджак]], ще достигне Дунава над Расово.“'' Румънската общественост отхвърля руското предложение. На [[14 ноември]] крал [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: ''„С [[Берлински договор|Берлинския договор]] европейските [[Велика сила|велики сили]] присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“''. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до [[1912]] година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobistoria.html Добруджанският въпрос]</ref>, но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния, стимулирана от Руската империя, напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.
 
==География==
[[Файл:North Dobrudja.jpg|мини|дясно|250 п|Българска топонимия на Северна Добруджа]]
Северна Добруджа се намира източната част на Румъния, разположена между река [[Дунав]] и [[Черно море]]. Съседни историко-географски области са [[Мунтения]] (на запад), [[Южна Добруджа]] (на юг), [[Молдова (област)|Молдова]] и [[Бесарабия]] (на север).
 
Областта има равнинен и хълмист релеф. В северната йи&#768; част се издига невисоката Бабадашкa планина<ref>[http://www.suntravel.bg/%D1%80%D1%83%D0%BC%D1%8A%D0%BD%D0%B8%D1%8F-news165.html Северна Добруджа]</ref>. През областта преминава канала [[Канал Дунав - Черно море|Дунав - Черно море]], а на север е разположена [[Делта на Дунав|Делтата на Дунав]].
 
==Население==
При приключване на войната в 1878 г. в Северна Добруджа има население е около 100 000 души. Българите (включително етнографската група на гагаузите) са най-многобройни над 50 000, останалите по-малки групи са турци (към 20 000 души), татари (към 15 000 души), румънци (към 10 000 души), руси (към 5 000 души), неголям брой[[добруджански немци]], италянцинеголям брой италианци, гърци и др. Руският губернатор на Тулча в 1878-1879 г. Иван Белоцерковец, по политически съображения -&nbsp;— за да подпомогне приемането на областта от Румъния в замяна на отнетата йи&#768; от Русия част от Молдова, изкуствено намалява броя на българското население в [[Тулча]], [[Бабадаг]] и други селища от 2 до 2,5 пъти, като умишлено увеличава броя на румънците с което се спекулира и до днес. Обективните данни обаче са съвсем други. Френския търговски консул в Галац -&nbsp;— дьо Лел посочва в 1880 г., че населението на Северна Добруджа е 117 000 души, като „българите представляват основният елемент и наброяват 40 000″, а румънците преди анексията са били 12-13 000. Австроунгарския търговски консул в Тулча, също посочва, че "румънците в Северна Добруджа не са повече от 12 000 души”. Според бюлетин на Министерството на земеделието на Румъния през 1889 г. българите наброяват 38 992, а румънците 17 000 души.<ref>[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:klR0qw_8zcQJ:www.point-of-view.org/%3Fp%3D369+%D1%81%D0%B5%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0+%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D1%83%D0%B4%D0%B6%D0%B0+%D0%BD%D0%B0%D1%81%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5&cd=3&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Йордан Колев, Българите в Добруджа, сп. Един Завет, 2004 бр.1]</ref>
 
===Етнически състав -&nbsp;— румънска гледна точка ===
Долната таблица доказва изцяло несъстоятелният характер на румънските статистики, вероятно и до днес, при положение, че след като десетки хиляди българи вече са прокудени след 1913 и 1919 г., е факт, че в 1940г1940&nbsp;г. по официални данни още 68 000 севернодобруджански българи са насилствено депортирани южно от линията [[Силистра]] - [[Дуранкулак]].
 
{| class="wikitable"
| 21,623 (2.2%)
|-
| [[Русини]]
| 455 (0.3%)
| 13,680 (5%)