Пандил Шишков: Разлика между версии

По време на [[Балканска война|Балканската война]] е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]] и е войвода на партизанска чета №59, съставена от 59 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>, а по-късно служи в Продоволствения транспорт.<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 805 и 893.</ref> Още преди началото на войната развива пропагандна дейност в Костурско. На 27 септември 1912 година, 1 ден след началото на войната, превзема [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и установява там българска власт. Води сражения в [[Загоричани]], [[Фотинища]], [[Вишени]], [[Черешница (дем Костур)|Черешница]] и в Горничевската планина, а на 29 септември освобождава [[Българска Блаца]], след като разбива турската част на Ниази бей<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>.

[[Файл:Marko Shishkov Cheta.jpg|дясно|мини|250п|Македоно-одринската чета на Пандил Шишков.]]

{| class="wikitable collapsible collapsed"

! colspan="6" | Чета № 59 на МОО с командир Пандил Шишков

|-

|| || Христо Типев || || || [[Екши Су]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 704.</ref> ||

|}

Шишков взема участие в [[България в Първата световна война|Първата световна война]]. Върви в авангарда на българската армия и превзема [[Кременица]], след което води разузнавателно отделение в Битолско. След това е полицейски пристав в Битоля, а по-късно се премества в кичевското Челопек. След войната е околийски началник на [[Сандански|Свети Врач]] до 1926 година, когато е уволнен. След това живее при семейството си във Варна.