Лада: Разлика между версии

'''Лада''' по мнение на неколцина изследователи (А. С. Фаминцин, Б. А. Рибаков и неговите последователи) е измисленабожество в славянската митология; [[богиня]] на хармонията, радостта, младостта, красотата, брака и любовта. вГоляма славянскатачаст от съвременните учени считат, че Лада е плод на "кабинетна митология", научна фикция. Вместването ѝ в [[пантеон]]а на славянските богове е пример за [[мистификация]] или грешка. Вероятно даването на гласност на това твърдение е продукт на роматични и неоезически опити за съживяване на старата [[славянска митология]], въз основа нов прочит на фолклора на [[славянски народи|славянските народи]], след смели изводи, лишени от самокритика.

ЛадаКъм катонай-старите имеписмени наизточници, богиняспоменаващи Лада, се употребяваотнасят полските църковни забрани за пръвезически обреди, относящи се към първата четвърт на [[15 век|XV век]], публикувани от Станислав Урбанчик. Лада се пътспоменава през епохата на [[Ренесанс]]а, когато славянските [[историк|историци]], вероятно под влиянието на техните френски, италиански, английски колеги започват да проявяват засилен интерес към древните [[митология|митологии]]. Някои от тях, най-вече чешки и полски историци, правят опити да построят отново забравения пантеон на славянските богове. Въпреки че някои от тях се опитват да изследват критически [[езичество|езическата]] история на славяните, повечето от резултатите са напълно [[псевдонаука|псевдонаучни]]. Например, някои историци като [[Козма Пражки]] и [[Ян Длугош]] изказват твърдения, че славяните са почитали [[Юпитер]], [[Марс]] и други [[римска митология|римски божества]]. Тази тенденция, описана с английската дума ''fakelore'', продължава до 20 век. През 1981, съветският учен [[Борис Рибаков]] изучава следната песен, записана през 18 век от хърватски монах:

При което, в усърдието си да докаже твърденията си, умишлено или по грешка, превежда хърватското ''Bože'' (на [[хърватски]] ''Бог'' в [[звателен падеж]]) като божество, с което променя смисъла на песента. В днешни дни, все още се прокрадва твърдението, че славяните са се кланяли на такава богиня на любовта.