Обезоръжителна акция на младотурците: Разлика между версии

'''Обезоръжителната акция на младотурците''' от 1910 година в Битолския вилает на [[Османска империя|Османската империя]] цели да изземе всичкото налично оръжие на бившите революционери от [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], след като забавените реформи в [[Македония (област)|Македония]] не дават добри резултати и отново избуява конфликтаконфликтът между българи и управляващите турци.

След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] (1908 година) и неуспелия [[Контрапреврат на Абдул Хамид II|контрапреврат на Абдул Хамид II]] (1909) дейците на ВМОРО се легализират. Запазват добри отношения с младотурците и създават своите политически организации [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. През 1910 година министърът на вътрешните работи [[Мехмед Талат]] бей чрез парламента отменя „Закона за сдруженията“ и забранява формирането на сдружения с национален характер. В рамките на цялата империя се забраняват всички национални клубове, а в Битолския вилает започва Обезоръжителната акция, ръководена от [[Шевкет Тургут паша]].<ref>Петров, Тодор, Билярски, Цочо (съставители), „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 175</ref>.

В резултат на акцията голяма част от мирното население е инквизирано, част от ръководителите на Съюза на българските конституционни клубове са заточени в [[Мала Азия]], а някои бивши революционери от ВМОРО са убити. Скоро след това ВМОРО се реактивира и подновява въоръжената четническа борба.