Дейвид Огилви: Разлика между версии

'''Дейвид Макензи Огилви''' ({{lang-en|David Mackenzie Ogilvy}}) (23 юни 1911 г. – 21 юли 1999 г.) еe еднобритански отрекламист. най-известнитеНе именазавършил вобразованието рекламатаси, итой единработи откато малкотоготвач, родоначалниципродавач, дипломат оформилии съвременнияфермер. обликНа натридесет рекламнияи бизнесседем годишна възраст започва да се занимава с реклама и следосновава 20-терекламната годиниагенция на„Ogilvy XX& векMather".

Роден е в [[West Horsley]] <ref name="test">[http://en.wikipedia.org/wiki/West_Horsley].</ref>, Великобритания, на 23 юни 1911 г. Учил е във „[[Fettes College]]” <ref name="college">[http://en.wikipedia.org/wiki/Fettes_College].</ref> и в „[[Christ Church]]” <ref name="church">[http://en.wikipedia.org/wiki/Christ_Church,_Oxford].</ref> в Оксфорд, но не завършва. От първия си брак с Мелинда Стрийт ({{lang-en|Melinda Street}})има син Дейвид Феърфилд Огилви ({{lang-en|David Fairfield Ogilvy}}). Този брак приключва с развод (1955 г.), както се случва и с втория му брак с Ан Кабо ({{lang-fr|Anne Cabot}}). Огилви се жени за трети път през 1973 г. за Херта Ланс ({{lang-en|Herta Lans}}) във Франция.

В ранните години след университета Огилви отива в Париж, Франция, където работи в кухнята на хотел „Маджестик” („[[Majestic]]” <ref name="book">[http://www.majestic-hotel.com/fr/index.php].</ref>), но не се задържа дълго и се връща във Великобритания. Започва да работи за „[[Aga Cookers]]” <ref name="cooker">[http://en.wikipedia.org/wiki/AGA_cooker].</ref> като продавач на готварски печки, от врата на врата. Кариерата му там е удивителна. През 1935 г. пише ръководство за продавачите на „Aga”, за което списание „[[Fortune]]” <ref name="fortune">[http://en.wikipedia.org/wiki/Fortune_(magazine)].</ref> го нарича: „Най-добрият наръчник по продажбите, писан някога”.

През 1938 г. Огилви емигрира в САЩ, където започва да работи за „Audience Research Institute” на „[[George Gallup]]” <ref name="gallup">[http://www.gallup.com/corporate/21364/george-gallup-19011984.aspx].</ref> в Ню Джърси.

По време на [[Втората световна война]] Огилви работи за разузнаването („[[Intelligence Service]]” <ref name="service">[http://en.wikipedia.org/wiki/Secret_Intelligence_Service].</ref>) към английското посолство във Вашингтон. Там пише много, анализира и прави препоръки в сферите на дипломацията и безопасността.

След войната Огилви купува ферма в Ланкастър, Пенсилвания и живее заедно с племетосред [[амиши]] - религозна група хора. Спокойната атмосфера задържа Огилви и неговата съпруга в Пенсилвания за няколко години, но животът на фермер не го задоволява и се мести в Ню Йорк.

През първите 20 години от създаването на агенцията Огилви печели проекти за марки като „[[Lever Brothers]]” <ref name="brother">[http://en.wikipedia.org/wiki/Lever_Brothers].</ref>, „[[General Foods]]” <ref name="cooker">[http://en.wikipedia.org/wiki/General_Foods].</ref> и „[[American Express]]”. „[[Shell]]” му поверява цялата си рекламна дейност в Северна Америка, а „[[Sears]]” го наема за първата си национална рекламна кампания.

През 1965 г. „Ogilvy & Mather” се слива с „Mather & Crowther”, лондонският й партньор, за да формират нова международна агенция. Година по-късно компанията става публично акционерно дружество – една от първите рекламни агенции, които правят подобно нещо. Скоро „Ogilvy & Mather” се разраства и става една от най-добрите агенции в света.

Когато през 1989 г. „Ogilvy Group” е купена от WPP, две събития се случват: [[WPP]] <ref name="wpp">[http://en.wikipedia.org/wiki/WPP_plc].</ref> се превръща в най-голямата агенция за маркетингови комуникации и запазва Дейвид Огилви като председател ([[non-executive chairman]] <ref name="chairman">[http://en.wikipedia.org/wiki/Corporate_title].</ref>) на компанията (позиция, която заема в продължение на три години).

Огиливи е получил множество титли и постове за цялостния си принос: бил е обявен за командир на британската империя през 1967 г.; отредено му е място в американската „[[Advertising Hall of Fame]]” <ref name="hall">[http://advertisinghalloffame.org/].</ref> през 1977 г. и във френската „[[Order of Arts and Letters]]” <ref name="art">[http://en.wikipedia.org/wiki/Ordre_des_Arts_et_des_Lettres].</ref> през 1990 г; бил е председател на „Public Participation Committee” в „[[Lincoln Center]]” <ref name="center">[http://new.lincolncenter.org/live/].</ref> ; станал е председател на борда на директорите на „[[United Negro College Fund]]” през 1968 г. и е бил член на управителния съвет на [[WWF]] през 1975 г.